Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Ахаа! — възкликна Ейе. — Сега разбирам накъде биеш. Излезе по-хитър, отколкото предполагах, поздравявам те. Тя пак се преименува на Бакетамон, жреците нямат нищо против нея, а и в жилите й тече свещената кръв на великия фараон. Наистина, ожениш ли се за нея, Хоремхеб, ти ще придобиеш законно право върху короната, и то с предимство пред съпрузите на Ехнатоновите дъщери, в които тече само кръвта на лъжефараона. Добре си си направил сметката, но с това не мога да се съглася — поне засега. Иначе ще попадна изцяло в ръцете ти и няма да имам никаква власт над теб.

— Задръж си гнусните корони, Ейе! — извика Хоремхеб. — Не за тях жадувам, а за нея, и то от мига, когато за пръв път видях красотата й в златния палат. Жадувам да смеся кръвта си с кръвта на великия фараон, та от семето ми да се раждат египетски царе. Ти, Ейе, жадуваш само за двойната корона. Вземи я, щом сметнеш времето за назряло, и копията ми ще крепят твоя престол, но ми дай принцесата. Ще управлявам едва след теб, дори да живееш дълго, защото — както сам каза — аз имам време да почакам.

Ейе потърка уста, дълго размисля и изражението му с всеки миг ставаше все по-доволно, защото установяваше, че е намерил брънката, с която можеше да води Хоремхеб за носа както си иска. Заслушан в техния разговор, аз седях на пода и се чудех на човешките сърца: двамата дръзваха да делят помежду си корони, макар че фараон Ехнатон беше още жив и здрав в съседната стая. Накрая Ейе каза:

— От доста време чакаш принцесата и май ще потърпиш още малко. Предстои ти да водиш жестока война, а една война не приляга към подготовката за женитба. Освен туй за придумването на принцесата е нужно време, понеже тя те презира много заради нисшето ти потекло. Но аз и само аз имам средство да я склоня. Кълна ти се в името на всички египетски богове, Хоремхеб, че в деня, в който сложа червената и бялата корона на главата си, със собствените си ръце ще строша гърне между вас и ти ще имаш принцесата. Тогава ще поверя и себе си в твои ръце, така че с това спирам всякакви пазарлъци.

Хоремхеб също нямаше желание повече да се пазари и каза:

— Така да бъде и дано докараме цялата тази мръсна работа на добър край. Не вярвам много да се размотаваш, понеже си алчен за короните, които сами по себе си са най-обикновени детски играчки.

Във възбудата си съвсем ме беше забравил, но като се огледа и ме забеляза, той стъписано каза:

— Синухе, ти още ли си тук? Ех, че лош ден. Чул си неща, които не са за недостойни уши, и сега ще трябва да те убия, макар и с голямо неудоволствие, защото си мой приятел.

Думите му ми се сториха смешни при мисълта, че недостойно постъпваха те двамата, Ейе и Хоремхеб, като си поделяха корони, докато аз — може би единственият наистина достоен и единственият наследник на великия фараон с неговата свещена кръв в жилите си — седях на пода. Затуй не можах да удържа смеха си, закрих с длан устата си и се закисках пискливо като някоя старица. Ейе се докачи от смеха ми и каза:

— Не е редно да се хилиш, Синухе, това са сериозни неща, а и сега не е време за смях. Въпреки че заслужаваш, ние няма да те погубим — по-добре е, че чу всичко и можеш да ни бъдеш свидетел. Не ще посмееш да споделиш с никого чутото тук, понеже си ни нужен и ние ще те обвържем с нас. Ще те обвържем яко без всякакви клетви, тъй като навярно сам разбираш, че е крайно време фараон Ехнатон да умре. Затуй като негов лекар още днес ще трябва да отвориш черепа му. Ще се погрижиш ножът ти да проникне достатъчно надълбоко в главата му и той по стародавен обичай да се помине.

— В тази работа аз няма да си пъхам пръстите, които бездруго са достатъчно мръсни, след като ги допрях до ръцете на Ейе — обади се Хоремхеб. — Иначе Ейе е прав. За да бъде спасен Египет, фараон Ехнатон трябва да умре. Друг изход вече няма.

Продължих да се кискам, закрил с ръка устата си, докато се успокоих и казах:

— Като лекар, не мога да отворя черепа му, защото поради липса на основателна причина професионалният ми дълг не го позволява. Но нека това да не ви тревожи — като приятел аз ще му приготвя хубаво лекарство. Щом го изпие, той ще заспи и повече няма да се пробуди. Така аз сам ще се обвържа с вас и няма да е нужно да се боите, че ще злословя.

След тези думи извадих пъстрото стъкълце, което ми бе дал Хрихор, изсипах съдържанието му в златна чаша с вино и сместа не миришеше лошо. Взех чашата и тримата влязохме в стаята на фараон Ехнатон. Той беше свалил короните от главата си и до тях бе положил камшика и закривения скиптър. Почиваше на ложето си с побледняло лице и зачервени очи. Ейе любопитно опипа короните, опита тежестта на златния камшик и каза:

— Фараоне Ехнатон, твоят приятел Синухе ти приготви чудесно лекарство. Изпий го и ще се ободриш, пък утре ще подновим разговора си за всички неприятни неща.

Фараон Ехнатон седна в ложето си, пое чашата в ръка, изгледа ни поред и умореният му поглед така ме прониза, че тръпки полазиха по гърба ми. Подир туй ми рече: