Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Ако замина за Тива, ще ми построят ли гробница като на всички велики фараони и жреците ще я напълнят ли с играчки, със златни столове и разкошни одри? Защото гробниците в Ахетатон са тесни и неприветливи. Не ща само рисунки по стените, а истински играчки. В гробницата си искам да взема и хубавия синкав нож, дето ми го подариха хетите.

— Жреците сигурно ще ти построят хубава гробница — увери го Ейе. — Умно момче си ти, Тут, щом се замисляш първо за гробницата си, когато ставаш фараон. По-умен си, отколкото сам предполагаш. Но сега по-важно е да се преименуваш. Тутанхатон не върви пред жреците на Амон. Затуй нека от днес нататък името ти бъде Тутанхамон.

Тут изобщо не се възпротиви — пожела само да научи как се пише новото му име, защото не познаваше писмената, с които се изобразява името на Амон. Ала като видя, че Тутанхамон става фараон, а нея съвсем я забравят, Нефертити облече най-хубавата си дреха и макар че беше опечалена вдовица, накара да намажат косата и тялото й с благовонна помада и отиде при Хоремхеб на кораба му.

— Смешно е — казала тя — едно непълнолетно момче да стане фараон. Проклетият ми баща Ейе изтръгва възпитанието му от моите ръце и ще управлява Египет чрез неговата власт, независимо че аз съм великата царска съпруга и царска, майка. А мен мъжете винаги са ме заглеждали, наричаха ме хубавица — най-голямата хубавица в Египет, което естествено е преувеличено. Погледни ме, Хоремхеб, макар че скръбта помътни погледа ми и преви гърба ми. Погледни ме, защото времето е ценно, копията са на твоя страна и ние двамата бихме могли да замислим нещо, което да е от голяма полза за Египет. Говоря ти с такава откровеност, понеже мисля само за доброто на Египет и знам, че баща ми, оня проклет Ейе, е алчен глупак и ще нанесе голяма вреда на страната.

Хоремхеб я погледнал, тя поразгърнала дрехата си и всячески се опитвала да го съблазни, казвайки, че в корабната кабина било горещо. Всъщност Нефертити не знаеше нищо за тайното споразумение между Хоремхеб и Ейе. Ако ли пък като жена е подозирала нещо за страстта му към Бакетамон, надявала се е с красотата си лесно да избие неопитната и надменна принцеса от главата на Хоремхеб. В златния палат беше свикнала на леки победи, позволявайки на чужди мъже да оскверняват ложето на фараона.

Но на Хоремхеб красотата й изобщо не подействувала, той я изгледал хладно и рекъл:

— Достатъчно се омърсих в този прокълнат град, та нямам желание да се омърсявам и с теб, хубава Нефертити. Освен туй трябва да продиктувам на писарите си няколко писма относно войната, така че няма да ми остане време да се занасям с теб.

Всичко това Хоремхеб ми разказа отпосле и сигурно е поукрасил разказа си, но съм убеден, че същината му беше вярна, защото от този ден Нефертити жестоко го намрази и правеше всичко възможно, за да го уязви и да очерни името му. В Тива тя се сближи с принцеса Бакетамон, от което за Хоремхеб произтекоха много неприятности, както ще разкажа по-нататък. Затуй по-разумно щеше да бъде, ако вместо да я докача, беше запазил приятелството й и ако в скръбта й беше проявил любезност към нея. Но заради фараон Ехнатон Хоремхеб не пожела да оскверни още повече тялото й, защото, колкото и странно да изглежда, той продължаваше да обича фараон Ехнатон, макар че беше наредил да изличат името и лика му от всички надписи и статуи и да сринат светилището на Атон в Тива. В подкрепа на това трябва да добавя, че именно Хоремхеб накара доверениците си да пренесат тялото на фараон Ехнатон от гробницата му в Ахетатон и да го скрият в тиванската гробница на майка му, за да не попадне в ръцете на жреците. Защото те желаеха да го изгорят и праха му да хвърлят в реката, обричайки по този начин душата му на вечно блуждаене в бездните на подземното царство. Но Хоремхеб ги изпревари и накара да опазят тялото на фараон Ехнатон. Това обаче се случи доста по-късно.

6

Щом получи съгласието на Тутанхамон, Ейе разпореди незабавно да се подсигурят кораби и целият двор се качи на тях, напускайки град Ахетатон. В него не остана жива душа, с изключение на миячите и балсаматорите от Дома на смъртта — те подготвяха тялото на фараон Ехнатон да оцелее навеки след полагането му в гробницата, която беше поръчал да му издълбаят в източните планини. По този начин избягаха и последните обитатели на Града на небесните висини, и то така стремглаво, че никой не извърна глава назад. Съдините по масите в златния палат бяха зарязани посред ядене, а играчките на Тут останаха на пода да доиграват нескончаемите погребални шествия.