Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

— Иди си тогава, Синухе, щом съм толкова лош. Иди си, за да не се налага повече да страдаш заради мен. Иди си, защото ми омръзна да гледам лицето ти, омръзна ми да гледам всички човешки лица, през които прозира образът на звяра.

Но аз седнах на пода пред него и рекох:

— Не, фараоне Ехнатон, няма да си ида, защото искам чашата ми да е пълна. Изглежда, че затуй съм се родил на този свят и това е било написано на звездите още преди деня на моето раждане. Трябва да знаеш, че жрецът Ейе се е запътил насам, а в северния край на града Хоремхеб е наредил да надуят тръбите и е прекъснал медните вериги, преграждащи реката, за да доплава при теб.

— Ейе и Хоремхеб, злодеянието и копието! Те единствени значи са ми предани и ще дойдат тук — усмихна се той и разпери ръце.

Повече дума не ми продума, нито пък аз на него. Седяхме заслушани в тихото ромолене на водния часовник, докато Ейе и Хоремхеб се явиха пред фараона. На идване бяха спорили разгорещено, лицата им бяха потъмнели от ярост, дишаха тежко и заговориха на фараона, без да зачитат достойнството му. Ейе каза:

— Ако искаш да останеш жив, ще трябва да отстъпиш властта, фараоне Ехнатон. Нека Семнехкере заеме мястото ти, да отиде в Тива и да принесе жертва на Амон. Тогава жреците ще го помажат за фараон и на главата му ще положат червената и бялата корона.

Но Хоремхеб възрази:

— Копията ми ще запазят короната за теб, фараоне Ехнатон, ако се върнеш в Тива и принесеш жертва на Амон. Жреците може да възроптаят, но с камшика си ще ги усмиря и те ще забравят негодуванието си, щом обявиш свещена война за възвръщането на Сирия под египетска власт.

С изнурено лице и застинала усмивка фараон Ехнатон ги погледна и отсече:

— Ще живея и ще умра като фараон. Никога няма да се съглася да принеса жертва на лъжовния бог, нито пък да обявя война, за да спасявам властта си с кръв. Това е всичко.

След тези думи той загърна лице с края на дрехата си и се оттегли, оставяйки трима ни сами в голямата зала, заобиколени от дъха на смъртта. Ейе безпомощно разпери ръце и погледна Хоремхеб. Хоремхеб също разпери ръце и го погледна. Аз седях на пода, защото краката вече не ме държаха, и ги наблюдавах. Изведнъж Ейе хитро се усмихна и рече:

— Хоремхеб, ти се разпореждаш с копията и престолът е твой. Сложи на главата си двете корони, към които жадно се стремиш.

Но Хоремхеб се засмя подигравателно и каза:

— Не съм толкоз глупав. Ако искаш, задръж гнусните корони за себе си. В жилите ми не тече царска кръв и сам ще се набуча на копията, ако река да седна на остриетата им. Добре ти е известно, че след всичко станало връщане към старото няма. Египет е застрашен от глад и война и ако поема короната сега, народът ще ме упрекне за всички предстоящи беди. Тогава лесно ще можеш да ме свалиш, щом сметнеш момента за удобен.

— В такъв случай нека бъде Семнехкере, ако склони да отиде в Тива — реши Ейе. — Ако ли не, тогава Тут. Тут сигурно ще склони. Съпругите им са от свещено потекло. Нека те понесат гнева на народа, докато времената се оправят.

— А ти смяташ да управляваш в тяхната сянка — вметна Хоремхеб, но Ейе рече:

— Забравяш, че ти разполагаш с войската и трябва да отблъснеш хетите. Ако това ти се удаде, в Кеми няма да има по-силен от теб.

Препирните им продължиха, докато двамата забелязаха, че съдбите им са преплетени и че те не ще могат да се оправят един без друг. Затуй накрая Ейе каза:

— Признавам честно, че с всички средства се опитвах да те сваля, Хоремхеб, но сега, сине на сокола, ти ме надмина по сила и вече не мога да се оправям без теб. Защото, ако хетите нахлуят в страната, радостта ми от властвуването ще угасне, а дори не си и представям, че един Пепитамон ще съумее да воюва срещу тях, колкото и да е способен като кръвник и джелатин. Ето защо, Хоремхеб, нека днешният ден бъде денят на нашето съюзяване — заедно можем да управляваме Египет, ала поотделно и двамата ще се провалим. Без мен войската ти е безсилна, а без твоята войска Египет ще пропадне. Нека се закълнем във всички египетски богове, че от днес нататък ще държим един на друг. Остарях вече, Хоремхеб, и ми се иска да вкуся сладостта на властта, а ти си млад и имаш време да почакаш.

— Аз не ламтя за корони, Ейе, мен ме блазни една хубава война за моите дръгливци — рече Хоремхеб. — Обаче ми е нужен залог, защото иначе при първа възможност ще ме измамиш. Не отричай, познавам те аз.

— Че какъв залог мога да ти дам, Хоремхеб? — разпери ръце Ейе. — Нима войската не е единственият сигурен залог?

Хоремхеб смръщи лице, плъзна изтерзан поглед по стените, задраска със сандала си по каменния под, сякаш имаше желание да зарови пръсти в пясък, и най-сетне каза:

— Искам Бакетатон за съпруга. Наумил съм си да строша гърне с нея, пък ако ще небето и земята да се продънят. Ти също не можеш да ми попречиш.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия