Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Към болно животно милост се проявява с боздуган. Към мене ти ли ще проявиш милост, Синухе? Ако е така, аз съм ти благодарен, защото разочарованието ми горчи по-силно от смъртта, а смъртта днес ми е по-приятна от благоуханието на смирна.

— Пий, фараоне Ехнатон — казах аз. — Пий за Атон. Хоремхеб също го подкани:

— Пий, приятелю Ехнатон. Пий за спасението на Египет. С наметката си аз ще покрия слабостта ти както някога в пустинята край Тива.

Фараон Ехнатон надигна чашата, ала ръката му така трепереше, че виното потече по брадичката му. Тогава той стисна чашата с две ръце, изпи я до дъно и отново се излегна на ложето, отпускайки глава върху дървената облегалка. Тримата дълго го съзерцавахме. Без да ни каже дума повече, той се взираше с помътнели, зачервени очи във виденията си. Подир някое време тялото му започна да потръпва, сякаш му беше студено. Хоремхеб сне наметката си и я разпери върху него, а Ейе взе короните и с две ръце ги изпробва на главата си.

Така почина фараон Ехнатон — аз му дадох да изпие смъртта и той я пое от ръцете ми. Не знам обаче защо го сторих, тъй като човек не познава собственото си сърце. Струва ми се все пак, че го сторих не толкова заради Египет, колкото заради Мерит и малкия Тот, който е бил мой син. Сторих го не толкова от любов към фараона, колкото заради моята неприязън и огорчение и заради всички беди, които беше докарал. Но преди всичко трябва да съм го сторил затуй, защото на звездите е било написано, че чашата ми трябва да е пълна. Виждайки го да умира, аз си мислех, че чашата ми вече е пълна, ала човек не познава сърцето си, то е ненаситно — по-ненаситно от крокодила в реката.

Щом установихме, че е умрял, напуснахме златния палат, като забранихме на слугите да смущават съня му. Едва на другия ден те го намериха мъртъв и ревнаха да плачат. Вопли и ридания изпълниха златния палат, макар че според мен смъртта му донесе облекчение на мнозина. Но царица Нефертити седеше до ложето му с непроницаемо изражение и без да пролива сълзи. Все пак тя докосна с хубавата си ръка измършавелите пръсти на фараон Ехнатон и го погали по бузите, когато съгласно дълга си пристигнах, за да изпратя тялото му в Дома на смъртта. Всъщност Домът на смъртта и златният палат бяха единствените сгради в Ахетатон, които показваха признаци на живот. Съпроводих тялото на фараон Ехнатон до Дома на смъртта и го поверих на миячите и балсаматорите да го подготвят за вечния живот.

Така по закон и по древен обичай младият Семнехкере стана фараон, но той беше потресен от скръб и се озърташе, без да може да каже свястна дума, понеже беше свикнал да получава мислите си наготово от фараон Ехнатон. Ейе и Хоремхеб се обърнаха към него и му казаха, че ако иска да задържи короните на главата си, ще трябва незабавно да замине за Тива и да принесе жертва на Амон. Той обаче не им повярва, защото беше наивно момче и сънуваше с отворени очи. Затуй им отвърна:

— Ще възвестя на всички народи сиянието на Атон, ще построя храм на баща си Ехнатон и в него ще му служа като на бог, защото той не приличаше на другите хора.

По повод детинщините на този същия Семнехкере разказваха, че когато стражевите дружини потеглили в стройни редици да се измъкнат от прокълнатия град, той хукнал подире им, молел ги плачешком и ги заклевал да се върнат заради фараона, казвайки, че не можели току-тъй да изоставят домовете, жените и децата си. Но шарданите и сирийците се смеели и го подигравали, а един шардански подофицер се разголил пред него и казал: „Където е този инструмент, там са ни домовете, жените и децата!“ Така от наивност Семнехкере посрамил царското си достойнство, молейки наемниците да се върнат.

Като забелязаха твърдоглавието му, Ейе и Хоремхеб му обърнаха гръб, а на другия ден се случи произшествие: изгладнял, Семнехкере отишъл на реката да прободе някоя риба, тръстиковата му лодка се обърнала и крокодилите го изяли. Така поне се говореше, но как е станало всичко това — не знам. Не вярвам все пак Хоремхеб да го е убил — по-скоро Ейе го е сторил, който заради властта бързаше да се завърне в Тива.

След туй Ейе и Хоремхеб отидоха при младия Тут. На пода в палатската си стая той по навик играеше с куклите си на погребение. С него играеше и съпругата му Анхсенатон. Хоремхеб извика:

— Хей, Тут, време е да станеш от този мръсен под, сега ти си фараон.

Тут послушно стана от пода, отиде до един златен стол и седна.

— Фараон ли съм? — запита той. — Не ме учудва, защото винаги съм се чувствувал по-добър от другите и е съвсем правилно, че ставам фараон. С камшика си ще наказвам всички злосторници, а със закривения скиптър ще браня добрите и благочестивите.

— Стига си дрънкал глупости, Тут — намеси се Ейе. — Ще вършиш, каквото ти казвам, и няма да роптаеш. Първо ще трябва да предприемеш тържествено пътуване до Тива. Там ще се поклониш на Амон в големия му храм, ще му принесеш жертва, жреците ще те помажат и ти ще сложиш на главата си червената и бялата корона. Ясно ли е?

Тут размисли един миг и запита: