Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Сега разбирам, че е трябвало доброволно да дам дъщеря си на Анукис. Може би щеше да ми остави къщата, че и подаръци можеше да ми даде, защото дъщеря ми беше хубава и непорочна. А сега какво е — протрит дюшек на слугите му. Стана ми ясно, че на света няма друго право освен правото на богатия и силния и че думите на сиромаха не стигат до ушите на фараона. — Той пак надигна делвата и се разсмя звучно: — За твое здраве, почтени Анукис, и дано тялото ти се запази вечно! Аз нямам желание да те последвам в Западната страна, където, необезпокоявани от боговете, ти и подобните на теб живот си живеете. Смятам обаче, че е редно да продължиш добрините си на земята и да поделиш с мен златните чаши и накитите, положени в гроба ти. Затуй възнамерявам нощес да дойда и да те поздравя, ако луната се скрие зад облак.

— Какво говориш, безноси човече? — уплаших се аз и несъзнателно направих свещените знаци на Амон. — Да не искаш да станеш похитител на гробове? Това е най-долното престъпление спрямо боговете и хората!

— Не дрънкай учени глупости! — възрази Безносия, разгорещен от изпитото вино. — Анукис е мой длъжник. Аз не съм великодушен като него и държа да получа своето. Ако се опиташ да ми попречиш, ще ти извия врата. Но ако си умен, ще ми помогнеш, защото четири очи по-добре виждат от две. Разбием ли гроба, двамата заедно ще измъкнем повече, отколкото аз сам, стига луната да не грее нощес.

— Не желая да бъда пребит с камшици и окачен на стената с главата надолу — казах аз загрижено. Но като размислих, реших, че позорът ми едва ли щеше да е по-голям дори приятелите ми да ме видеха увиснал на стената. А и самата смърт не ме плашеше.

Продължихме да ядем и да пием, а когато делвата се изпразни, строшихме я и с чирепите почнахме да замеряме околните гробници. Вместо да ни подгонят, пазачите страхливо извръщаха гръб. С падането на нощта от Тива пристигнаха войници да пазят града на мъртвите. Понеже след коронацията си новият фараон беше пренебрегнал обичая и не им беше раздал подаръци, те бяха недоволни. Под жертвениците на много гробници имаше делви с вино, войниците почнаха да пият, запалиха факли и захванаха да разбиват и обират гробовете. Никой не ни възпря, когато двамата с Безносия се вмъкнахме в гробницата на Анукис, обърнахме ковчега му и награбихме толкова златни чаши и скъпоценности, колкото можехме да носим. На зазоряване голяма група сирийски търговци се струпаха на брега, готови да купят измъкнатите от гробовете вещи и да ги отнесат с гемиите си надолу по реката. Продадохме им плячката си и получихме близо двеста дебена злато и сребро, които поделихме помежду си според теглото, отбелязано върху металните късове. Ала сумата, платена за скъпоценностите от гроба, беше далеч по-малка от тяхната истинска стойност, а и полученото злато не беше чисто. При все това Безносия ликуваше.

— Ще стана богаташ! — извика той. — Няма съмнение, че този занаят е по-доходен, отколкото да мъкнеш товари по кея или да пренасяш вода за поливане на нивите.

— Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, докато се счупи — напомних му аз.

Разделихме се и с една търговска гемия се прехвърлих на тиванския бряг. Купих си нови дрехи и обядвах в една кръчма — миризмата, останала по мен от Дома на смъртта, беше почнала да изветрява. През целия ден обаче откъм града на мъртвите отекваха звуците на тръба и дрънченето на оръжие. Бойни колесници сновяха по пътеките между гробниците, царската гвардия преследваше с копия грабещите войници и освободени каторжници и предсмъртните им викове се чуваха чак в града. Вечерта стената беше покрита с трупове, провесени с главата надолу, и редът в Тива беше възстановен.

7

Пренощувах в една странноприемница, а на заранта отидох до бившата си къща. Повиках Каптах и той излезе, куцукайки, с подути от бой бузи. Като ме видя, единственото му око се просълзи от радост, той се хвърли в краката ми и каза:

— Ти се върна, господарю, а аз вече те смятах за мъртъв. Мислех си, че ако си жив, сигурно пак ще дойдеш да ме молиш за още мед и сребро. Нали който веднъж е дал, от него вечно ще искат. Ала ти не идваше, макар че заради теб откраднах от новия си стопанин — дано тялото му се сплуе! — толкова, колкото можах. Сам виждаш бузите и коляното ми, по което той вчера ме ритна. Оня крокодил, майка му — дано в прах се превърне! — се закани да ме продаде и сега съм в ужас. Да се махаме от тая проклета къща, господарю! Аз ще избягам с теб.

Замислих се за миг, което той сигурно изтълкува като колебание, защото продължи:

— Повярвай ми, господарю, откраднал съм толкова, че известно време мога да те издържам. Щом средствата ми свършат, ще работя за теб, стига да ме избавиш от лапите на този женски крокодил и неговото изчадие.

— Наминах само да си изплатя дълговете, Каптах — казах аз и му наброих много повече злато и сребро, отколкото ми беше дал. — Но ако искаш, мога да те откупя от господаря ти и да отидеш където пожелаеш.