Смарагдово море

Приятелките ми забелязаха, че бях станала по-енергична. Не се бях държала студено към тях, но бях дистанцирана, след като напуснах Кърниал, най-вече защото се бях затворила в себе си. Но трябваше да се науча отново да бъда общителна и разговорлива. Търсех удоволствието в света и в другите, а характерът на приятелките ми също разцъфна, докато крояхме плачове за Кейп Триумф.

Гидиън също забеляза разликата. Седмица след началото на плаването ни надолу по реката започнах отново да се „отварям“, като разговарях с него колкото преди.

Той ме изненада с любопитството си по отношение на икорите и беше готов да изследва вечерните лагери толкова много, колкото и аз. Наистина ме изненада в желанието си да разбере религиозните вярвания на икорите.

— О, нямам намерение да се покръствам в скоро време — каза той със смях, когато попитах за това. — Но ако наистина смятам да се опитам да разбера божествените сили в света, струва ми се, че е добре да науча как ги разбират другите хора.

Една вечер го намерих в задушевен разговор с двама трапери икори и децата. Момчето и момичето — Ерок и Брига — често следваха Гидиън по петите, което не бе неочаквано. Децата, изглежда, долавяха, че е привързан към тях. Коленичих до тях и загледах как Гидиън усърдно се съсредоточаваше върху търкането на една пръчка напред-назад по друга по-голяма, която притискаше с коляно в земята. Наблизо имаше купчина подпалки. По челото му избиха мънистени капчици пот и аз не успях да сдържа един лек смях. Той спря, когато ме чу.

— На мен ли се смееш, Тамзин?

— Не — казах, прикривайки нов смях. — Не точно. Просто съм озадачена, това е всичко.

Клатейки добродушно глава, той се върна към задачата си с думите:

— Никога не съм палил огън без кремък. Когато чуха това, те казаха, че трябвало да се науча. Очевидно дори тези дребосъци умеят да го правят.

— Можех вече да съм го запалил — каза ми Ерок много сериозно. Обърна се обратно към Гидиън: — Губиш време.

Гидиън се върна към задачата си и най-накрая получи искра, макар че си плати за това с избилите по ръцете му мехури. Облегна се назад и издиша шумно, гледайки с изнурено задоволство как Брига бързо духна върху малкия пламък, а траперите добавиха клонки.

— Как се справих? — попита той децата.

— Не ужасно. Но следващия път ще трябва да се справиш по-добре. — Брига се изправи забързано на крака и ми отправи широка усмивка, в която липсваше един преден зъб. — Ще донеса още малко подпалки!

Гидиън изтри челото си и посочи към мен:

— Накарайте нея да се научи. Имам нужда от почивка.

— Аз вече знам как — казах му.

— Нямаха ли кремък, когато живееше в пазарната област?

— Разбира се, че имаха. Но когато парите не стигаха, се налагаше човек да проявява изобретателност. Но беше преди години — признах.

— Аха — каза Гидиън. — Време е да опресниш уменията си.

Един от траперите кимна и ми подаде една клонка. Методът на икорите беше малко по-различен от онова, на което ме бяха учили, но беше достатъчно подобен и бързо разбрах. Не се справих обаче толкова бързо с изкарването на искрата. Наистина ми липсваше практика. Затова не успях да сдържа тържествуващия си възглас, когато най-сетне успях — много по-скоро от Гидиън.

— И на теб ще са ти от полза повече упражнения — каза ми един от траперите. — Но не е зле. А другите умения за живот навън? И ти ли си толкова зле като него?

Хвърлих поглед между всички тях озадачена:

— Какви видове умения за живот навън?

— Това е част от сделка, която сключих с Ерок и Брига — каза Гидиън. — Помолиха ме да ги науча как да транскрибират някои неща от писмеността на икорите с нашите букви. Поискаха да ме научат на нещо в замяна, затова се съгласих, когато предложиха да ми покажат някои умения за справяне навън. Не осъзнах, че съм предаден в ръцете на по-сурови учители. Не искам да ви обидя. — И двамата трапери се ухилиха на това.

— Какво друго се предполага да научиш?

— Само това засега. Другите са малко… неосъществими.

Брига опря ръце на хълбоците си:

— Не, не са. Можем да влезем в реката още сега и да те научим да плуваш.

— И да плуваш ли не можеш? — попитах Гидиън.

— Казваш „и“, сякаш това са неща, които бих правил непрекъснато в Осфрид. — Гидиън ме погледна с подозрение. — И не мога да повярвам, че ти си плувала кой знае колко много там. Освен ако не си гледала от река Ос, когато строяха онзи мост?

— Не, не. Но понякога наемаха татко за работа извън града и веднъж го бяха взели за строежа на стена недалеч от едно езеро. Ние, децата, го придружавахме през лятото и точно тогава се научих да плувам.

— Виждаш ли? Трябва да се научиш — каза Ерок. — Не е толкова студено.

Гидиън огледа реката, която бързо потъваше в тъмнина.

— Тази сутрин минахме покрай лед.

— Оставете го на мира за тази вечер — каза един от траперите: покрай очите му имаше ситни гънчици от смях. — Той работи усърдно и се наслаждава на приятна компания.

— Благодаря — каза Гидиън.

— Но — добави мъжът — върни се утре и ще ти покажем как да дялаш копие.

Гидиън изпъшка.

По-късно, докато двамата се връщахме по криволичещия път към осфридианските палатки, казах: