Смарагдово море

— Радвам се за него. — Отпуснах ръка. — Работил е усърдно за него. Скоро ще може да започне бизнеса си с развъждане на коне.

— Да. Това си е гениална идея. Повечето хора не биха имали търпението да я доведат докрай. По-лесно е да отглеждаш и продаваш обикновени работни коне. Но докато тази страна се заселва все повече, богатите започват да търсят нещо за вършене. Специалните породи състезателни коне ще дойдат на мода и той ще е напълно в крак с нея. — Господин Елкхарт ми намигна. — Отивате да се омъжите за някой богаташ, нали? Може би Робинсън ще ви намери изгодно един-два коня.

Отместих поглед:

— Не знам.

— Е, той май има слабост към вашата група — или просто харесва хубавите ви лица. Заради вас, момичетата, не дойде, нали? Отстъпи ви местата си?

Думите му пробудиха спомена, че Яго щеше да ходи при свой познат ловец и аз бавно вдигнах поглед от адреса.

— Вие сте… Луис, нали? Приятелят на Яго?

— Луис Елкхарт, на вашите услуги. — Той ми се поклони престорено. — А ако сте негова приятелка, сте и моя приятелка. Няма да пътувам чак до Кейп Триумф, но ако имате нужда от нещо, преди да свърна на север, кажете ми.

Той си тръгна, но аз се задържах близо до сандъците, докато най-накрая ги натовариха. Дотогава икорите от Кърниал бяха готови да си тръгнат и Орла ме повика.

— Сбогом отново, Тамзин. — Усмивката й беше иронична, както винаги. — Като че ли не много неща са потръгнали добре за теб във времето, откакто те познавам. Надявам се това да се промени.

Представих си лицето на Мери и се усмихнах:

— Само едно нещо трябва да потръгне добре за мен. С останалото ще се справя. Благодаря ти за всичко, което направи за мен. Нямаше да стоя толкова близо до Денъм, ако не беше ти. Винаги ще съм признателна за това… но така и не разбрах защо го направи.

— Импулс? Инстинкт? Не знам как да го нарека. Беше ми забавно да гледам как всички вие, хубави малки птички, пърхате и се терзаете по пътя за Констанси, но когато започнах да наблюдавам как се трупат около вас, се заинтригувах. Така е, както ти казах преди — бива те с хората. Мисля, че това ще става все по-важно в близкото бъдеще. — Сините й очи се вдигнаха към оживената група от икори и осфридианци, които се занимаваха с делата си. — Помня какво каза: „Моята съвест не зависи от нечия друга“. Това ми напомня една стара наша поговорка.

— „Ако си на правия път и някой го пресече с лошо, не е нужно да се обръщаш. Построй мост над пътеката му и си продължавай по пътя“.

Тя се обърна обратно към мен удивена, а после избухна в смях:

— Яго ли ти я каза?

— Да.

— Именно от това ще имаме нужда — всички — ако смятаме някога да постигнем траен мир. Да се вслушваме един в друг, ще бъде ключът, но трябва да има и преодоляване на враждите и пълното с неправди минало. И именно затова сметнах, че си човек, на когото ще е от полза да помогна. И това предчувствие ми се отплати.

— Наистина ли? — попитах многозначително.

Усмивката й леко помръкна:

— Никой не те обвинява за станалото в онова поселище, Тамзин. И само защото нападателите там бяха осфридианци, това не означава, че нападателите на другите на север не са били лорандийци.

Не можах веднага да измисля отговор. Пожарът в риболовния лагер беше помрачил остатъка от пътуването ни на юг. Тя беше права, че никой не бе обвинил мен — или дори другите осфридианци, пътуващи с нас — но виждах, че някои от икорите ни гледаха малко различно. Онези, които бяха открити и общителни в по-ранните етапи на пътуването, сега станаха сдържани.

— Нищо от това няма значение, ако не може да бъде доказано, а единственото, за което имаме доказателства, е, че в Грашонд ме ограбиха лорандийци. Това няма да спре хората ти да тръгнат на война, ако бъдат достатъчно предизвикани.

— Тогава аз ще трябва да ги спра… освен ако не е основателно. Но нещо все още ми се струва странно. Тази мистерия още не е разгадана. Ще ми липсва твоето задълбочаване в разгадаването й, но освен това се радвам за успеха ти. — Тя приглади назад косата, която се беше измъкнала от небрежния й кок, но това само накара още няколко кичура да изскочат. — Ако някога мога да направя за теб каквото и да е, съобщи ми. Имаш много приятели и почитатели тук.

Свих рамене:

— О, хората ме харесват само защото се втурнах в горяща сграда.

Орла се засмя и ме стресна с огромна прегръдка.

— Довиждане, Тамзин. Надявам се да намериш щастието. А — извинявай. Изцапах ти с пепел бузата. Не, другата.

Потърках мястото, където лицето ми беше докоснало жакета й по време на прегръдката. Носеше едни и същи дрехи от пожара насам и всичко беше покрито с мръсотия и пепел.

— Ще се преоблечеш ли преди Кършид? — попитах тактично.

— Имаш предвид, преди да се срещна с годеника си? — Тя хвърли поглед към изцапаното си със сажди облекло и отново прокара ръка през косата си, с което я разчорли още повече. — Не. Ако не може да ме приеме такава, тогава не бива изобщо да си прави труда да ме приема. Лек път.