Смарагдово море

— Повярвай ми, искам всички тези неща, ако е възможно. Ще ти съобщя, ако го намеря.

— Е… ами аз?

Бях започнала да прибирам листовете си и сега спрях изненадано.

— Ти… какво?

Гидиън се беше извърнал от мен, така че не можех да различа изражението му. Пое си дълбоко дъх:

— Мен. Като твой съпруг. Ще… — Бавно се обърна: — Тамзин, ще се омъжиш ли за мен?

Глава 30

— Гидиън… — За съвсем кратък миг се запитах дали ме взема на подбив, но сериозното изражение върху бледото му лице не оставяше място за съмнение. Явно изявлението му в лагера не е било моментен импулс — О, Гидиън. Говорихме за това. Ти си прекрасен — наистина. Честно казано, струваш колкото милион такива като Франк Бренан. Но аз трябва да се омъжа за някого, който може да изплати сумата по договора ми и другите ми разходи.

— А-аз мога — заекна той. — Имам ги. Парите.

Отново трябваше да е шега и отново изражението на лицето му настойчиво показваше, че не е.

— Как? Един свещеник от ортодоксалната вяра не би разполагал с такива пари… какво остава пък за…

— Един от Наследниците на Урос? — допълни той с печална усмивка. — Права си. Но не забравяй — невинаги съм бил такъв. Преди това бях разглезено момче, което водеше празен и покварен живот. Това, което не ти казах, че бях също и разглезено момче, чийто баща е един от дребните аристократи, получили поземлени дарения.

Рязко се изправих на крака:

— Стига, Гидиън! Не го вярвах преди, но сега знам, че наистина се шегуваш.

Той вдигна ръка:

— Истина е. Да ме поразят ангелите, ако не е. Израснах в областта Оукмонт. Била ли си там?

— Разбира се — изсумтях насмешливо. — За да доставям пране. Една от редовните клиентки на мама отиде на дебютантски бал там и трябваше да доставим сатенената й рокля.

— Кога беше това? Може да съм бил на онова празненство. Казах ти — ходех на много и прахосвах парите на родителите си. Имаха пълно право да ми спрат издръжката и да се откажат от мен, но все се надяваха, че един ден ще се поправя. Отплаването ми за Адория, за да се присъединя към Наследниците, не беше точно каквото имаха предвид, но бяха толкова развълнувани да ме видят съсредоточен върху нещо, че продължиха да изпращат издръжката, която братята ми и аз получаваме от имота на дядо ми. Не е толкова много, колкото ако бях останал в Осфро и бях участвал дейно в управлението на имота, но покри разходите ми в Грашонд за обучение и квартира и би покрило сумата по договора ти. В Уочфул има една банка, в която е вложена част от сумата на мое име. Ще отнеме известно време да изпратя да я вземат и да се оправя с книжата, но съм сигурен, че щом бъде освободена, мога да помогна на семейството ти и да ти осигуря удобен живот. Не мога да обещая шампанско и натруфени гостни стаи, но се кълна, че никога няма да ти липсва любов, уважение и приемане.

Застинала, можех само да се взирам и да се опитвам да проумея думите му. Когато осъзнах, че съм зяпнала, най-сетне затворих здраво уста и се обърнах.

— Гидиън — не. Не мога да го направя… Не. — Навлязох бавно в тъмнината, твърде развълнувана, за да продължа.

— Тамзин! — Той ме настигна с лекота и стисна ръката ми, за да ме спре. — Почакай, моля те. Сериозен съм. Искам да се оженя за теб. Обичам те.

Поклатих глава, макар да се бяхме отдалечили толкова много от фенера, че не бях сигурна дали видя това.

— Гидиън… бях искрена, когато казах, че си прекрасен и държа много на теб. Но…

— Но какво? Ако държиш на мен, а имам парите, които ще ти помогнат, какъв е проблемът? Надяваш се… надяваш се да намериш някого с повече пари ли? Или някого, когото харесваш повече от мен?

Треперливата нотка в гласа му при последните думи ме трогна дълбоко.

— Не, не е това. Просто въпросът е, че на този етап… ами, дойдох тук, отнасяйки се към брака като един вид делово начинание и имам чувството, че трябва да се придържам към първоначалния си план. Любовта и романтиката са прекрасни неща, но не мога да рискувам да ме разсеят.

— Като с Джейкъб Робинсън?

Застинах много неподвижно:

— За какво говориш?

— Всичко е наред. — В тона на Гидиън звучеше обичайната благост. — Видях как го гледаш. И чух как говореше за теб, когато се върнахме в Констанси. Но предполагам, че ако не го бяха задържали във форта, пак щеше да го отрежеш.

— Гидиън, сложно е…

— Нямам никакви лоши чувства към него. Той е добър човек. И не те виня, задето трябва да прекратиш нещата заради парите му — или тяхната липса. Както каза, дошла си в Адория по определена причина. Но предполагам, че още те боли — и че сега вероятно е по-лесно да обмислиш безпристрастно перспективите си за брак, като изобщо не влагаш сърцето си в това.

Гидиън не знаеше точните подробности за начина, по който бяха приключили нещата с Яго и мен, но осъзнах, че беше разбрал нещо, което дори аз не бях. Навлизах обратно в старата си роля на съсредоточената, целеустремена Тамзин, защото безпристрастното избиране на съпруг означаваше, че не можех да бъда наранена отново.

Когато не казах нищо, Гидиън продължи: