Смарагдово море

— Но ти казвам, че не е нужно да правиш тази жертва. Омъжи се за мен и можеш да имаш всичко. Няма нищо лошо, ако не си лудо влюбена в мен точно сега, но фактът, че изобщо те е грижа и че имаме такова добро приятелство, е повече, отколкото ще имаш с някой непознат, когото си срещнала в гостна стая. Това е основа, каквато можем да използваме, за да изградим нещо прекрасно. Не се примирявай с нещастието.

Разтрих очи и бавно се обърнах обратно към фургона: Гидиън тръгна редом с мен.

— Не искам да вземаш прибързано решение — казах му. — Напоследък в твоя свят са се случили много неща. Отказал си се от луксозен живот в Осфро, за да дойдеш при Наследниците, а сега ги напускаш. Нямаш нужда от мен точно сега — имаш нужда от време да си изясниш нещата.

— Но точно това е въпросът — каза той, тонът му внезапно стана уверен и пламенен. — Именно благодарение на теб проумях нещата. Дълго преди да разбера, че съветът ме е излъгал за Джейкъб, ти ме караше да се съмнявам в онова, което ми казват. — Когато наближихме отново светлината, той спря пред мен, така че да съм принудена да го погледна в лицето. Улови ръцете ми: — Тамзин, ти си най-смелият, най-умният човек, когото съм срещал. Състраданието ти е безгранично и не се страхуваш да защитиш убежденията си. Дойдох в Адория с надеждата, че ще намеря хора, които могат да се преборят с безсъдържателността и разточителството, които петнят света. И се оказва, че една от тях ме намери. Наистина ли искаш да се омъжиш за някого такъв?

Той посочи през лагера и сякаш по даден знак чухме Франк да се провиква:

— Арчибалд! Жакета ми със ситното червено райе ли извади? Исках онзи с по-големите червени райета. Не си лягай, докато не бъде изгладен и готов.

Трепнах:

— Това е малко краен пример…

Гидиън се наведе по-плътно към мен:

— Тамзин, мисля, че можем да направим прекрасни неща заедно. Ти имаш такава дарба да ми помагаш да съживявам идеите си. Бихме могли да създаваме проповеди — не, по-големи послания и идеали, които да споделяме и да насочваме другите по определения от Урос път.

— Нямам призвание, Гидиън. И за секунда не смятам да се преструвам, че имам.

Той се усмихна, а усмивката стигна до очите му и те заблестяха.

— Казваш това, но мисля, че си призвана. Именно това осъзнавам. Да бъдеш благочестив и добър, не се заключава в това колко пасажа четеш или колко скромно живееш. Това е толкова безсъдържателно, колкото и позлатените одежди и монотонните, повтарящи се служби, които мразех в Осфро. Истинската проверка на това кои сме, е в това как живеем, как въплъщаваме тези принципи в света всеки ден. Това правиш ти. И именно затова те искам до мен, за да намеря дом и общност. — Той се поколеба. — Да създам по-добро разбиране на божественото — да създам нов вид църква, която стига до сърцевината на важните неща, без суровостта на Наследниците.

— Твоя собствена църква… Гидиън, това е… божичко. Това е невероятно — казах искрено. — Мисля, че би могъл да извършиш някои наистина добри неща.

— Ас теб бих могъл да извърша някои наистина велики неща. Моля те, Тамзин. — Чухме как другите се разпръсват. Той пусна ръцете ми, но тонът му стана по-настойчив. — Нека ти докажа, че можеш да имаш всичко. Че ако отвориш сърцето си, това няма да доведе до болка. Бъди мой партньор в ново начинание — не просто нечия красива дрънкулка. Ти си жена, която няма равна. Заслужаваш целия свят.

С препускащо сърце хвърлих поглед през рамо, а после обратно към него. Думите му бяха вълнуващи и прекрасни. Недостатъчно, за да ме накарат мигновено да преодолея чувствата си към Яго, разбира се. Но наистина ми дадоха надежда. Да бъда свещеническа съпруга, не беше това, което си бях представяла, но вече нищо не беше това, което си бях представяла. Толкова безумно ли беше да се омъжа за него? Може и да не беше пищен и разточителен начин на живот, но щеше да надминава онова, което бях имала в Осфро, и да е сигурно, че плановете ми за женитба ще са уредени, когато Мери пристигнеше. И беше нрав, че нямаше вероятност да намеря някого, който би искал да му помогна да изгради мечтата си като равна нему. Може би наистина нямаше да намеря никого, който да ме обича така.

Яго те обичаше, обади се един вътрешен глас. Беше готов да се откаже от мечтата си заради теб.

— Гидиън, има нещо, което е нужно да знаеш, преди да поискаш това. Не съм, която си мислиш.

— Нищо, което можеш да кажеш, няма да промени това, което мисля за теб — каза той.

Другите почти бяха стигнали до нас. Припряно, на един дъх изстрелях невъзможното: