Смарагдово море

— Мисля, че ти трябва нова история. Според мен е по-добре да казваме, че тя е малката ти сестра, която е дошла да живее с нас. Това ще прогони всякакви съмнения относно произхода й, а когато доведем останалите ти близки, всичко ще изглежда още по-правдоподобно.

Целият свят сякаш рязко се закова и спря пред мен:

— Искаш да лъжа за нея?

— Вече се канеше да го направиш.

— За това дали съм омъжена, или не! Не за това, че ми е дъщеря! И няма наистина да се получи, когато тя ме нарече „мама“.

— Достатъчно малка е, за да се приспособи. Постоянно ще я поправяме и в крайна сметка ще забрави. — Той наклони глава, за да ме погледне по-внимателно. — Тамзин, защо гледаш така?

— Защо, според теб, по дяволите? — възкликнах. — Нямам намерение да престана да й бъда майка!

— Няма да престанеш — каза той стреснат. — Нищо няма да промени това. Просто така ще го вижда светът. Искаш да си свободна от осъждането, от пренебрежителните погледи, които хората отправят към теб — и към нея? Това е начинът. Ще отстраним всяко съмнение или подозрение. Ще се постараем това никога да не е проблем. Особено важно е, за да осъществим новото си начинание. Ако се опитвам да науча хората да водят принципен живот, не бива да допускам да се повдигат каквито и да е въпроси за собственото ми семейство.

Устата ми се отвори, но нищо не излезе веднага.

— Затова ли е всичко? Не да спасиш нас от осъждане, а да запазиш благоприличието си?

— Заради всички ни е.

— Каза, че разбираш! Че си допуснал собствени „грешки“, когато си бил млад.

— Да, и наистина беше така. Не те съдя, но други ще го направят.

Взирах се в него продължително, като се опитвах да разбера дали казваше истината. За свое удивление смятах, че в голяма степен беше така. Смяташе, че постъпва правилно.

— Гидиън, нямам намерение да казвам, че ми е сестра. Правили сме това в миналото в определени случаи, но занапред? Вече не. Аз съм нейна майка. Тя ще знае това. Целият свят ще знае това. Знаеш ли защо пиша онези писма всяка проклета нощ? За да съм сигурна, че ще запомни, че съм й майка! Няма да разваля всичко това.

— Тогава може да рискуваш да развалиш всичко, което аз съм готов да направя! — Той допря ръка до челото си с измъчено лице. — Знаеш колко внимателно ще трябва да действаме. Всяко отклонение на вярата от ортодоксалната религия се разглежда под лупа за проява на ерес! Не искаме другите да мислят лоши неща за новата ми църква. Трябва да бъдем безукорни. Ако смятам да насърчавам хората да водят смислен живот, свободен от поквара и преструвки, тогава трябва да бъдем блестящ пример за него.

— Като създадем преструвка? — процедих.

Гневна искра проблесна в очите му: бе единственият път, когато я бях видяла, ако не броим скарването му с Роджър.

— Ти също искаш да създадеш такава. Помниш ли как каза, че парите не са личен въпрос, но са съществени, след като Мери е твой приоритет? Е, да последвам мечтата си — тази моя представа — е моят приоритет. Променянето на историята също не е нещо лично. Просто прави по-малка вероятността някой да открие всичко. Това е добре за мен — а също и за теб.

Не можех да повярвам какво чувах. Толкова бях свикнала да бъда осъждана и унижавана заради миналото си, че този нов обрат ме завари неподготвена. Гидиън ме приемаше… но не цялата. И беше влудяващо някой, който така явно разбираше, да е толкова неспособен да разбере за какво говоря. Крехката надежда за брак, изпълнен с любов, която смятах, че държа в ръцете си, започна да рухва.

— Не е добре за мен — казах, като се опитвах да запазя спокойствие. — Неприемливо е за мен. Направих компромиси по толкова много въпроси, пожертвах толкова много, но това, че съм нейна майка, не подлежи на обсъждане. По-скоро бих предпочела всички на света да знаят истината — че забременях, без да съм омъжена — отколкото да вярват на някаква скалъпена за благоприличие история за това, че ми е сестра.

Гидиън вдигна безпомощно ръце:

— Е, желанието ти може и да се сбъдне, ако нещо се обърка!

— Ще поема риска!

— Аз няма!

Думите се стовариха като гръм. Можехме само да се взираме един в друг: и двамата твърде ядосани, за да говорим, докато на заден план веселието продължаваше.

— Е — казах след цяла вечност, — това е.

Гидиън сложи длан на челото си и сякаш увехна на място.

— Тамзин, моля те, бъди разумна. Обичам те. А като нейна майка би трябвало да направиш каквото е най-добро за нея.

Обзе ме хладно, остро като бръснач усещане за целеустременост и отблъснах всякакви последни сантиментални мисли:

— Не ме обичаш достатъчно, Гидиън. И да, аз съм нейна майка и ще направя каквото е най-добро за нея. Честит Празник на цветята, Гидиън.

— Чакай — провикна се той, когато понечих да си тръгна, — какво правиш?

Спрях и посочих към площада:

— Ще изтанцувам още един-два танца, а после ще се наспя хубаво през нощта, за да мога да се заловя за работа в Кейп Триумф утре.

— Тамзин…

— Дойдох в Адория по определена причина. — Обърнах му гръб и не спрях отново. — Благодаря ти, задето ми напомни, Гидиън.

Глава 31