Смарагдово море

— Имам дъщеря. Никой не знае. Почти на четири е и означава всичко за мен. Баща й — не бяхме женени — така и не я призна, а тя боледува много. Тя е причината да съм тук: за да й осигуря по-добър живот. Бях планирала да кажа на онзи, за когото се омъжех, че съм вдовица. Обаче те уважавам твърде много, за да те излъжа, защото знам, че цениш истината. И така. — Най-сетне си дадох един миг да си поема дъх точно когато Уинифред и Джоан минаха покрай нас и ни подвикнаха за поздрав. — Редно е да знаеш това, преди наистина да ме помолиш да се омъжа за теб. Лека нощ.

Забързах след другите момичета и се отдалечих, като се питах какво бях направила току-що, и оставих Гидиън да се взира в далечината.

— Сигурно днес ще стигнем до Кейп Триумф.

Съобщението дойде два дни по-късно, изречено от един от водачите ни, и накара всички разговори да спрат. Очите се отвориха широко, устите зяпнаха.

Сепнат от реакцията, той добави:

— Но… няма гаранция. Фестивалът на цветята е довечера и ако изглежда, че ще стигнем до града чак вечерта, е по-добре просто да се устроим на лагер до сутринта.

— Защо? — запита настоятелно един от моряците. — След този кошмар мисля, че ни се полага празнуване. — Неколцина повториха като ехо думите му.

— В града цари хаос. Да се опитаме да вкараме керван като този след мръкнало насред всичко това? Ще бъде ужасно. Ако се опитвате да отидете при някого, той вероятно ще е излязъл. Ако възнамерявате да отседнете в някоя странноприемница, няма да има стая. А при това задръстване на улиците ще е нужна цяла вечност да прекараме няколко от тези фургони през тях.

Той обаче ни увери, че ще направим всичко по силите си, и потеглихме с подновена енергичност. Кейп Триумф. Най-накрая имах доста преднина пред Мери и нямах търпение да се погрижа да подготвя нещата за нея… каквито и да бяха тези неща.

Откакто казах тайната си на Гидиън, не бяхме разговаряли продължително. Държеше се с мен по същия начин, както обикновено, когато наоколо имаше други хора, но никога не оставахме насаме дори за миг и често забелязвах как ме наблюдава замислено. Постоянно се бях съмнявала дали бях постъпила правилно, като му казах. Но бях искрена, когато му казах, че уважавам начина, по който цени истината. Не можех да встъпя в брак с такъв човек под сянката на лъжа.

Разбира се, ако просто го бях отхвърлила направо, нямаше да има нужда да му казвам. Но не бях. Думите му ме бяха накарали да осъзная, че наистина исках да имам всичко това — или, добре де, част от него. Исках някого, на когото да мога да държа — може би дори да обичам искрено. Бях описала това, но Гидиън ми беше дал надежда в признанието си, а после и във факта, че не беше оттеглил веднага предложението.

Но и не се беше върнал при мен с отворени обятия, изричайки уверения в трайната си любов към мен и приемането на Мери. Докато времето минаваше и мълчанието му ставаше все по-продължително, започнах да се съмнявам в себе си. Можех ли да имам всичко в един брак? Или отново се бях сблъскала с поредното препятствие в Адория?

Вечерта пристигнахме в градче, наречено Хелм, и тук нашите водачи обявиха, че спираме, с което предизвикаха недоволни стонове. Бяхме само на около три часа път от Кейп Триумф, но така щяхме да пристигнем в разгара на увеселенията в града. Капитан Милфорд се съгласи с водачите и се наложи да отправи доста заплахи, за да попречи на някои от моряците си да се измъкнат. Помогна ни това, че Хелм провеждаше собствен Празник на цветята и макар че вероятно съвсем не беше толкова пищен, колкото онзи в Кейп Триумф, това забавление ни беше добре дошло. Неженените мъже от града бяха също толкова доволни от появата на двайсет млади жени.

Аз също се изкушавах да се промъкна тайно в Кейп Триумф. Но колкото и да изгарях от нетърпение да се настаня там и да се събера отново с Мира и Аделейд, първо щях да отведа моите „красиви птички“ до гнездото им.

Оставих настрана тревогите си и си позволих наистина да се забавлявам. Един цигулар и един гайдар свиреха на площада в Хелм и онези от нас, които принадлежаха към Бляскавия двор, се заеха с прекрасната задача да научат местните на някои от сложните бални танци, които ни се бе наложило да овладеем. Дори показах на капитан Милфорд как да танцува валс, и двамата се изненадахме колко добре се справя.

След два часа танцуване, останала без дъх и смееща се, си взех почивка и отидох да потърся една амбулантна търговка, която продаваше лимонада и медовина. Докато се канех да й подам една медна монета за лимонадата си, един глас зад мен каза:

— Ще платя тази и ще взема една за себе си.

Вдигнах поглед към Гидиън и се усмихнах. Той се усмихна в отговор и плати на търговката за питиетата ни.

— Чудех се къде си — казах, докато се отдалечавахме бавно. — Не те видях тук и си помислих, че може би не одобряваш танците.