Смарагдово море

— Тамзин — повика ме той един следобед, когато нашата група направи почивка за обяд. — Почти нямах възможност да говоря с теб. Ела да хапнеш с мен. Може да си поделим този прекрасен маслинов пастет, който Арчибалд сервира с кифлата ми. — Арчибалд беше слугата му, онзи, който с усилие разпъваше луксозната палатка на Франк всяка вечер и гладеше новия жакет за езда всеки ден. Днешният беше в цвета на индиго, почти напълно в тон с очите на Франк.

— Определено няма да го направя. — Не вдигнах поглед от кутията с дажбите ни, където разпределях определените за приятелките ми порции от ръжен хляб и някакво твърдо бяло сирене. — Ако седна при вас за какъвто и да е период от време, господин Бренан, няма да е, докато съм облечена в работна рокля от камгарна вълна, с небрежно сресана коса. И със сигурност се надявам, че ще можете да предложите нещо по-добро от сядане край пътя и буркан с маслинова паста, чието отваряне е отнело на слугата ви всичко на всичко десет секунди. Няма да губя своето или вашето време с демонстрация, която не представя никого от двама ни в най-добрия му вид. Все пак обаче, ви благодаря за прекрасната покана.

Франк зяпна. Бях сигурна, че не беше свикнал да бъде отпращан от жени тук или в родното си място. И това го смая. През остатъка от деня постоянно ми хвърляше потайни погледи, в които имаше колкото стъписване, толкова и опиянение.

— Как направи това? — запита настойчиво Мария по-късно същата вечер. — Всички отмятаме коси назад, отправяме най-остроумните си коментари и възхваляваме всяка негова постъпка. После се появяваш ти с едно рязко отхвърляне и сега той не може да спре да бленува за теб!

Точно сядах да пиша писмо и й се ухилих набързо, преди да допра писалката до листа.

— Така е, както винаги казвате вие, момичета: аз успявам да направя нещата.

Гидиън ме чу и изчака търпеливо, докато свърших да пиша. Бях толкова смутена от откриването на осфридианския нападател, че признанието на Гидиън в риболовния лагер почти се беше изплъзнало от ума ми. Той изобщо не го спомена повече и не знаех дали е било просто импулсивна реплика, породена от засилените емоции на момента, или пък беше искрено и той просто беше смутен, че го е направил, след като в Констанси му бях казала, че между нас не може да има нищо. Унилото ми настроение ме бе принудило да се затворя в себе си до края на пътуването, така че не бях имала шанс да говоря кой знае колко с него или с когото и да е друг.

— Наистина ли го харесваш? — попита Гидиън.

Хвърлих поглед натам, където няколко от приятелките ми седяха около лагерен огън. Франк седеше с тях, разбира се. Оживено разказваше някаква история как брат му насмалко да направи предложение за брак на погрешното момиче по време на някакъв бал с маски, след като прекалил с шампанското. Франк умееше да се представя пред публика, винаги успявайки да изрече финалните изречения, съдържащи най-забавната част, точно в подходящия момент, и аз установих, че също се усмихвам на необичайната история.

Макар че тя бе увлекателна, подробностите в основата й бяха също толкова достойни за отбелязване — като например как маскарадът се състоял в семейното му имение и били поканени стотици хора. Шампанското, което се леело в изобилие, било от рядък лорандийски вид. Спор няма, Франк Бренан имаше пари. Имаше и привлекателна външност, което не беше задължително необходимо, но беше нещо, срещу което не възразявах.

— Не ми е несимпатичен — казах замислено. — До голяма степен е идеален пример за това, към което се стреми Бляскавият двор, макар че това наистина не беше обстановката, в която възнамерявах да се срещам с кандидати. Не съм в най-добрия си вид.

— Не знам. Искам да кажа, никога не съм те виждал облечена в копринена рокля в бална зала, но след всичко, което се случи? — На мекото сияние на фенера усмивката на Гидиън беше лъчезарна, както обикновено. — Струва ми се, че те видях в най-добрия ти вид. Би трябвало да си намериш съпруг, който оценява това.

— Надявам се, че мога да намеря такъв.

Гидиън огледа групата край лагерния огън:

— И мислиш, че ще го намериш сред елита на Кейп Триумф, докато недоволства от шампанското в някаква натруфена гостна стая?

Образът, нарисуван точно от Гидиън, ме разсмя:

— Е, ще видим. Наистина мисля, че ще намеря в една от онези натруфени гостни стаи някого, който може да помогне на моето… на семейството ни със сметките ни.

— И ще се откажеш от любовта и близостта заради това?

— В миг. Близките ми са по-важни от всичко друго и съм готова да направя каквото е нужно, да бъда каквото е нужно заради тяхната безопасност.

— Жалко — каза той след дълги мигове. — Не би трябвало да се налага да жертваш едно нещо заради друго. Би трябвало да имаш всичко — възможността да се грижиш за семейството си, някого, когото можеш да обичаш, свободата да бъдеш себе си…

Почти имах всичко това с Яго, помислих си с печален копнеж. Всичко, с изключение на онова, което има значение. На Гидиън казах: