Смарагдово море

Пътуването по суша беше смущаващо след плаването по реката. Вярно, нямаше бързеи, с които да се справяме, или капитани, които да ни се карат, задето се движим наоколо твърде много, но в сравнение с него напредвахме бавно. Керванът ни се движеше тромаво — хора, животни и фургони, пъплещи към Кейп Триумф. Няколко дни след Кърдаун Луис Елкхарт се сбогува с мен, когато стигнахме до един главен път, който се разклоняваше на север.

— Ще оставя нещата на Робинсън в Ръшуик на път за Коутсвил. Евентуално ще мина през Кейп Триумф по-късно през пролетта, така че може би ще се засечем. Ако една изтънчена дама като вас изобщо благоволи да забележи такива като мен.

— Разбира се, че ще ви забележа. — Повдигнах се на пръсти и го целунах по бузата, което го изпълни с възторг и възмути Наследниците. Той отдели фургона си от останалите и насочи конете си по самотно изглеждащия път. Докато ги гледах как изчезват, това ме накара да се почувствам, сякаш се отдалечавах още повече от Яго.

След няколко мили стигнахме градчето, което изпълняваше ролята на партньор на Кърнуд. Тук икорите, които бяха наети по Ист Систър, предадоха всичко на водачите от колониите и се върнаха у дома. Наследниците и още някои други от нашия керван се зарадваха да се освободят от икорите. Към нас се присъединиха и няколко пътници, които бяха отседнали в местната странноприемница и потегляха на изток.

Сред членовете на тази група беше един млад мъж на име Франк Бренан, който произхождаше от заможно плантаторско семейство, установило се в Кейп Триумф. И изведнъж сякаш някой заля със студена вода онези от нас, принадлежащи към Бляскавия двор. Дори за миг не бяхме забравили защо бяхме дошли в Адория. Често бяхме говорили за това на кораба, в Констанси, в Кърниал. То беше винаги с нас като постоянно светеща на едно и също място в небето звезда, която ни сочеше пътя към бъдещето. Но дори и да можеше да кажеш с абсолютна сигурност, че ще бъдеш съпруга на някого от богатите и изтъкнати мъже на Кейп Триумф, това твърдение можеше да звучи малко празно, ако търкаш подове в кухнята на Дайна Коул.

Приятелките ми винаги бяха правили мили очи на Гидиън, като флиртуваха прикрито и се опитваха да спечелят възхищението му. Беше разбираемо предвид добротата и начина, по който изглеждаше. Но както бе обсъдено още в онзи първи ден в Констанси, той никога не бе разглеждан като истински кандидат за женитба. Франк Бренан беше.

Той имаше пари. Имаше влиятелно име. Имаше изтънчени вкусове. Имаше красиви дрехи за езда. И знаеше кои сме.

— Вие сте… изгубените момичета от Бляскавия двор? Не! Мислех, че сте се удавили в морето.

— Господин Торн не е получил писмото ми? — попитах. Сърцето ми се сви.

— Не и доколкото знам, макар че може би това се е променило, докато бях извън града. Последното, което знаех, беше, че според всички сте си отишли… завинаги.

Тази мрачна мисъл ни смути, особено мен. В края на краищата аз бях единствената с много приятели в Кейп Триумф. Тази група никога не беше срещала Аделейд, Мира или когото и да е другиго от Блу Спринг. Да знаеш, че хората те смятат за мъртва, напуснала този свят… беше смразяващо. И сломяващо.

— Поне устроиха ли ни погребение? — попита Поли. Не можех да определя дали се опитва да бъде забавна.

— Или хубава възпоменателна служба?

— Ако са го направили, не е било нищо публично — каза Франк. Носеше жакет за езда от зелен брокат и водеше пъргав черен жребец. — Може би са устроили нещо в тесен кръг. Нищо обаче не изглежда да е променило порядките им. Пътувах, когато са организирали встъпителния си бал, но приятелите ми казаха, че било доста пищно.

Измъкнахме от него всички подробности за настоящото положение в Бляскавия двор, които знаеше. Беше чул за два годежа — единият беше на момиче от Блу Спринг — и знаеше коя е Аделейд, което не ме изненада. Когато попитах за Мира, той не се сети коя е. Щом добавих, че е сирминиканка, той каза: „О, да. Чух за нея“. И толкова.

През остатъка от пътуването Франк никога не беше сам. Когато около него не пърхаше малко ято обожателки, той се възползваше от момента да се разходи сам с едно или друго момиче. Бързо осъзна в какво изгодно положение е. Беше тръгнал „на пазар за съпруга“, а имаше всички ни само за себе си, преди да започнем да се явяваме пред останалите неженени мъже от града. Беше почти комично. Той се перчеше пред приятелките ми, те пък се стараеха да бъдат забелязани от него. Те — деликатно и сдържано — проучваха него и перспективите му, а той се опитваше да научи нещо за всяка от нас.

Аз не бях различна. Франк не беше човек, за когото бях чула предварително, нито пък знаех дали е твърдо решен да се ожени за свенлива девица, но като надежден кандидат трябваше да бъде третиран подобаващо. Това, а и трябваше да започна да се връщам към навика да очаровам другите, независимо колко силно все още вехнех от любов по Яго. След като наблюдавах Франк няколко дни обаче, осъзнах, че да се навъртам постоянно около него и да правя мили очи като другите, всъщност не беше най-добрият начин да привлека интереса му.