Смарагдово море

Мълчанието, което ме посрещна, бе неочаквано, но не и наполовина така неочаквано, както историята, която в крайна сметка се изля, разказана от двете. Изглежда, че Аделейд беше намерила един млад мъж. Всъщност беше го намерила дълго преди да стъпи в Адория: Седрик Торн. Със замечтано изражение обясни как неволно се бяха влюбили и най-накрая бяха решили да спрат да се борят с чувствата си. Сцената, която бях видяла тази сутрин, бе част от последствията на това, че Джаспър беше открил връзката им предната вечер. Той, Чарлс, Седрик и Аделейд се бяха събрали да обсъдят скандала и към тях неочаквано се беше присъединил основният кандидат за ръката на Аделейд.

— Казва се Уорън Дойл — обясни Мира. — Син е на губернатора.

Седнах с по-изправен гръб. Знаех това име. Той беше един от малкото мъже, които според Есме Хартфорд нямаха нищо против съпруга, която е била омъжена преди. В писмото си бе споменала, че родителите му се опитали да уредят брак с млада вдовица от дребен благороднически род, но че в края на краищата жената приела друго предложение. Есме беше споменала също и че баща му е губернатор, но останалите реплики на Мира бяха неочаквани.

— А той е на път да стане губернатор на собствена колония. Изглеждаше доста увлечен по теб, Аделейд. Едва ли го е приел добре. Сигурна съм, че и Джаспър не е приел добре загубата на парите.

— Всъщност предложи да ни помогне — каза Аделейд.

Мира се наклони напред:

— Джаспър?

— Съжалявам, не, Уорън.

— Уорън ще помогне на теб и Седрик? След като откри, че през цялото време, докато те е ухажвал, вече си била влюбена в някого другиго? — Изражението на Мира подсказваше, че не е повярвала това дори за миг. — Какво стана?

Аделейд си пое дълбоко дъх:

— Със Седрик можем да се оженим при известни условия. Баща му и чичо му няма да ни дадат паричен аванс, за да покрием договора ми — но Уорън ще го направи. Казва, че не иска жена, която не отвръща на обичта му, и би предпочел да намали загубите си, като събере изтъкнати граждани за новата си колония. Така че заминаваме с него за Хадисън другата седмица. Ще намеря семейство, което да ми даде храна и подслон в замяна на къщна работа и обучение на децата им. Седрик ще разработва златоносен участък. Ще има право да задържи част от печалбата, а Уорън получава останалото. Когато договорът бъде изплатен, можем да се оженим и да отидем някъде другаде.

Беше известно облекчение да видя, че Мира изглеждаше толкова удивена, колкото се чувствах аз. Разбира се, тя вероятно беше шокирана от новото подреждане на нещата. А аз? Аз още бях съсредоточена върху нещо друго.

— Какво си мислеше? Отхвърлила си един бъдещ губернатор заради… какво, обеднял студент?

Аделейд направи физиономия:

— Е, той напусна университета. И не е обеднял. Просто е… хм, без средства в момента. Но съм сигурна, че това ще се промени.

— Това нямаше никога да се случи, ако бях наоколо да се грижа за теб — заявих. — Мира, как си могла да подкрепиш това?

Мира придоби смутено изражение:

— Нямах представа — каза тя.

— Ти делиш стая с нея! Как може да не си имала?

Никоя от двете нямаше добър отговор. Приятелките ми не се бяха сблъскали със същите заплахи като мен през последните няколко седмици, но въпреки това бяха изпаднали в беда. Дали нещата щяха да бъдат различни, ако бях тук? Може би. Закрилническият ми инстинкт искаше да вярва, че щяха да бъдат, но след известно време не бях сигурна. Аделейд си беше Аделейд, винаги замечтана и следваща сърцето си. Мира си беше Мира, увлечена в собствените си търсения.

А по-късно, когато Седрик дойде да ме поздрави за завръщането и да обсъди плановете с Аделейд, вече бях още по-сигурна, че не съм можела да направя нищо. Те бяха влюбени до уши един в друг, а като върнах спомените си назад, осъзнах, че са били влюбени още в Блу Спринт. Радвах се, че Аделейд беше намерила любовта, и исках да бъде щастлива, но беше разстройващо да си представя, че заминава в периферията на колониите на Осфрид. Хадисън беше дори по-малко заселен от Грашонд. Беше предимно селски район, в който липсваха някои от най-елементарните удобства. Един изолиран златоносен участък щеше да е тежко за обитаване опасно място.

Но губернаторът на Хадисън…

Нуждаех се от повече подробности, но бях сигурна, че Уорън Дойл нямаше да живее в колиба в някой златоносен участък. Той имаше парите на семейството си в добавка към дохода на губернатор и според Аделейд вече имаше построена къща в единствения голям град на Хадисън. В крайна сметка онези златоносни участъци щяха да донесат печалба и колонията щеше да процъфти. Една губернаторска съпруга можеше да живее много добре. Една губернаторска съпруга можеше да повлияе много върху управлението на нещата. А един мъж, достатъчно отзивчив, за да помогне, когато желаната от него жена беше влюбена в друг, може би имаше точно нужния характер, за да приеме една вдовица и нейната дъщеря.