Смарагдово море

Както и очаквах, господин Пейдж не коментира думите ми. Всичко, което не можех да открия за биографията и финансовото състояние на един мъж, като говорех с него, можех да науча от Джаспър. В свободното си време проучвах всички. Господин Пейдж се справяше добре, но имаше други, които се справяха по-добре, и това ставаше ясно от сумата, която бяха готови да предложат. Той още не беше отпаднал от списъка с възможностите, но не беше и някой, на когото незабавно бих казала „да“. Ако смятах да играя тази игра, щях да я играя, за да спечеля. Бях си извадила поука колко опасни са сантименталностите и от тук нататък щях да бъда олицетворение на пресметливостта и стратегията.

— Разбира се, ще ви задържа на първо място в списъка си — храня много топли чувства към вас, както знаете. Но просто трябва да изчакам. Надявам се, че разбирате.

— Естествено — каза той, като се опита да скрие разочарованието си с немощна усмивка.

— Знаех си, че ще разберете! Имате такъв добросърдечен и открит характер — видях го веднага.

Когато танцът свърши, следващият ми партньор не се появи веднага. Вместо да се почувствам засегната, на драго сърце приех затишието като шанс да си поема дълбоко дъх и да оставя лицето си да си почине малко от усмихването. Отправих се бавно към една от многобройните елегантни маси с освежаващи напитки и закуски и се озовах редом с мъж в тъмно палто, чийто гръб беше обърнат към мен, докато той се взираше в чаша с вино, потънал в собствените си мисли. Разпознавайки го няколко секунди преди да ме забележи, реших да пробвам дързък подход, за да привлека вниманието му.

— Извинете, изглежда, че сте свършили шампанското розе, което беше тук по-рано. Бихте ли могли да се върнете до избата и да донесете още?

Уорън Дойл се обърна към мен с удивено вдигнати вежди. Ахнах:

— Господин… Губернатор Дойл! Колко смущаващо! Надявам се, че ще ми простите. Помислих ви за някого от слугите.

Изражението му стана иронично:

— Няма какво да ви прощавам, госпожице Райт. Предполагам, че това ми се полага, задето се спотайвам тук.

Сърцето ми запрепуска не от истинско смущение, а от нервност. От господата, определени от Есме като свободни и подходящи за женитба, всъщност вече само двама бяха свободни. Уорън беше единият. Другият беше извън града и не се знаеше кога ще се върне. Макар че вероятно имаше други неизвестни за мен кандидати, които биха се съгласили да приемат вдовица, вече не разполагах с времето или лукса да проучвам нови възможности. А ми се струваше, че няма вероятност някоя от онези, които намерих, да е по-добра от перспективите, които един бъдещ губернатор можеше да предложи — за нещастие, той заминаваше скоро, за да поведе експедицията си към Хадисън.

Бяха ни запознали официално на едно неотдавнашно празненство и макар че бяхме разговаряли оживено, на тръгване не останах с чувството, че съм възбудила интереса му. Сигурна бях, че това не се дължи на някаква моя грешка. Останах с впечатлението, че е твърде разсеян от предстоящите си отговорности, за да си търси съпруга — особено след провала с Аделейд.

— Е, нека да не прекъсвам спотайването ви — казах и посегнах за чаша вино. — Ще взема това и ще се махна.

Уорън хвана ръката ми и я отмести:

— Не мога наистина да направя това сега, като знам, че ще копнеете за шампанско цяла вечер. Освен това е отлично. Преди няколко години обиколих Евария и пих доста от него в Лорандия. Хей, ти — извини ме. — Повика с махване на ръка един минаващ прислужник и поиска шампанското със самоувереността на човек, свикнал да получава каквото иска, и то бързо. Докато говореше, крадешком изучавах чертите му. Изсечено лице, лъскава черна коса, с една глава по-висок от мен. Да, той беше начинът да спечеля тази игра, стига само да можех да успея навреме.

След като отпрати прислужника и той забързано се отдалечи, Уорън се обърна обратно към мен:

— Ако можете да изтърпите мъчителното чувство още малко, той казва, че ще открие известно количество. А ако не го направи, тогава наистина ще вляза в ролята на слуга и ще поема нещата в собствените си ръце.

Отместих очи: искаше ми се да можех да се заставя да се изчервя, въпреки че никога не съм владеела това умение.

— Все още съм смутена заради това. Слава богу, че никой не чу.

Той хвана отново ръката ми и ме поведе към другите танцуващи. Духът ми се повдигна, когато каза:

— Можете да ми се реванширате с един танц.

Точно тогава, в най-неудобния момент, липсващият ми танцов партньор дотича задъхан до нас. Господин Уелс кимна на Уорън за поздрав и бързо се обърна към мен:

— Толкова съжалявам — не бях забелязал, че песента е свършила. Ще танцуваме ли?

Уорън многозначително сложи ръка на талията ми:

— Току-що я бях поканил на танц — не бях наясно, че си предявил претенции, Хауърд. Винаги има следващ танц. Нека това те научи да внимаваш.

Господин Уелс беше зарязан и аз не се сдържах и се засмях.

— Нима се подигравате с този беден човек? — попита Уорън.