Смарагдово море

Докато Аделейд, Седрик и Мира продължаваха разговора си, мислите ми препускаха. Бях се отклонила в много отношения в Адория — далеч не само в географско. Бях постъпила в Бляскавия двор с ясен план. Да намеря най-изгодния вариант, за да защитя Мери и да издигна семейството си. Бях решителна в този стремеж. Бях безскрупулна. А после бях допуснала любовта да ме оплете с мъж, който не можеше да предложи никое от тези неща. След това бях избрала мъж, който предлагаше обещание за идеализъм и самоуважение. Това също се беше объркало ужасно.

Опитите за любов и привързаност не ми бяха свършили работа, така че беше време да се придържам към първоначалния си план, онзи, който гарантирано щеше да помогне най-много на Мери. Изборът на съпруг — и животът, който можеше да ми предложи — трябваше да е въпрос на ума, а не на сърцето ми.

— И така. Този Уорън. В такъв случай значи е свободен, нали?

Всички спряха да говорят и ме погледнаха.

— Предполагам — каза неуверено Аделейд. Сигурно беше странно да говори за мъжа, от когото се бе опитвала да стои надалече. — И е мотивиран да си намери съпруга… но му остава само седмица, преди да замине.

Не можах да се сдържа и се усмихнах на смущението на всички. Явно бях отсъствала толкова дълго, та бяха забравили, че аз бях онази Тамзин, която успяваше да постигне нещата. Една седмица.

— Само толкова ми трябва — казах им.

Глава 32

— Бихте ли ми оказали честта за един танц?

— Извинете, аз точно се готвех да поканя госпожица Райт да танцуваме.

— Е, аз ви изпреварих.

Все едно предизвиканият от Шибейл сън се повтаряше — само че този път не беше само в главата ми. Това беше истинско. Осезаемо. И нямаше да завърши катастрофално.

— Ще имам много време за по един танц с всеки от вас — казах и подадох ръка на първия мъж. — Но не повече. Вече получих други предложения.

Четири дни след пристигането си в Кейп Триумф ми се струваше, че съм тук от цяла вечност. Суровите условия в Грашонд и тежкото пътуване ми се струваха като нещо, което се беше случило в друг живот, не в този, изпълнен с удобство и забавление. Бях имала по два, понякога по три светски ангажимента всеки ден. Вечерните събития бяха даденост. Вечно имаше някакво празненство, танци или официална вечеря. Дневните събития бяха най-разнообразни. Чаени партита, обеди, обикновени светски посещения. Всички изискваха педантична грижа по отношение на външността и чара. Не можех да се отпусна в никакъв случай.

Дамарис се шегуваше, че този нов живот е по-изтощителен от тежкия труд в Грашонд. Това беше работа в смисъла на факта, че се напрягах безмилостно. Отново възприех поведението си от Блу Сиринг — постоянно бдителна, вечно в търсене на възможност да напредна. Тази движеща сила ме подтикваше да се справям блестящо, както, защото вече беше във властта ми да се погрижа за сигурността на Мери, така и защото, ако умът ми беше съсредоточен върху издигането във висшето общество, в него не оставаше много място за безпокойство относно Яго, Гидиън и икорите.

— Има нещо, което исках да ви кажа — каза партньорът ми господин Пейдж. Размести малко хватката си: дланите му бяха потни. — И се надявам, че няма да ви се стори прекалено прибързано.

Вдигнах поглед с изражение, което, надявах се, беше кокетна изненада:

— Виж ти, какво ли може да имате предвид с това?

Той преглътна:

— Ами, след като бяхме настанени един до друг на вчерашния официален обяд, не мога да спра да мисля за вас. И снощи осъзнах, че имаме дълбока, стигаща чак до душата връзка — сигурен съм, че сте забелязали — и искам да прекарам остатъка от живота си с вас. Ще се омъжите ли за мен, госпожице Райт? Мога да говоря с господин Торн още сега, ако желаете.

— Господин Пейдж, нямах представа, че дори сте забелязали някоя като мен. — Знаех много добре и заподозрях намерението му, когато се приближи към мен тази вечер. — Естествено, бях запленена от многобройните ви очарователни качества и съм зашеметена, че ми оказвате такова внимание.

— Значи приемате? — възкликна той и лицето му светна.

— Да бъда ваша съпруга, би било сбъдната мечта, сигурна съм… но не мога да приема. Все още не.

Той се препъна, но аз без усилие задържах двама ни в такт с музиката.

— К-какво?

— Ами, вече получих няколко предложения и от надежден източник знам, че ще има и други. Обещах на господин Торн, че ще изслушам всичките — така е честно, нали?

— Колко още мислите, че ще има?

— Трудно е да следя бройката, а някои от тях са от наистина прекрасни господа, които предложиха суми, по-високи от цената на договора ми.