Смарагдово море

— Харпър е дошъл с икорите? Никой не ми каза! Когато чух, че е в града, предположих, че е дошъл за подкрепление по границата срещу икорите. Типично. Баща ми обича да се хвали как съм станал губернатор, но все още настоява да ме третира като подчинен.

Намръщеното изражение върху лицето на Уорън ме изненада, макар да ми беше ясно, че не е насочено към мен. Запазих ведър тон и казах:

— Никой, който ви срещне, и за миг не би мислил така за вас. И няма нужда лейтенант Харпър да иска подкрепление. Доколкото, ъъ, чувам, имало е известно недоразумение по въпроса с нападенията, извършени от икорите. Той работи за постигане на мир с Кърниал, така че това е добра новина, нали?

Уорън, явно още подразнен от предполагаемата обида, не схвана въпроса ми веднага. Когато успя, въздъхна, а мрачното изражение се смекчи.

— Съжалявам за този изблик — просто когато чух затова, то ме завари неподготвен. Трябва да знам тези неща, за да си върша работата. Когато не съм в течение на нещо…

— … тогава други получават предимство, което вие нямате — допълних.

Той отново ме огледа внимателно, но този път почувствах, че наистина, действително ме вижда.

— Да. Разбирате това — колко важно е да имате преднина понякога.

Поклатих глава:

— Господин Дойл, смятам, че е важно през цялото време.

Нещо заискри в очите му, но преди да успее да коментира, един мъж в сиво се приближи почтително с розова бутилка в ръка.

— Сър? Нося шампанското, което поискахте.

Песента свърши точно тогава и Уорън хвърли поглед наоколо:

— Е, не е ли това точно подходящият момент? Отворете го ей там и донесете една чаша за младата дама. Благодаря ви. — На мен Уорън каза: — Мога ли да се присъединя към вас и да споделим още един танц?

Нужна ми беше цялата ми решителност и самоувереност, за да кажа:

— Колкото и прекрасно да звучи това, би било нечестно спрямо господин Кеймбридж. Той направи уговорката си преди часове.

— Нечестно? Както изглежда, ще е направо жестоко — отбеляза Уорън, като проследи погледа ми към мястото, където гореспоменатият господин пристъпваше смутено от крак на крак с широко отворени и пълни с надежда очи — макар че беше твърде боязлив да се натрапи на Уорън. — Навярно така е най-добре. Сега мога да си тръгна, за да свърша някаква работа без контрола на баща ми. Той дори не е тук тази вечер, но винаги научава нещата. — При споменаването на по-възрастния губернатор тонът на Уорън стана горчив. — Несъмнено е тръгнал да събере още сведения, които да крие от мен. Ако бях разбрал за Харпър по-рано, щях да настоявам по-упорито за среща и да му изясня как стоят нещата с икорите. Напоследък е трудно да си уговориш време за среща с офицерите, а сега е твърде късно.

При тези думи през тялото ми пробяга мразовита трънка и без да обръщам внимание на господин Кеймбридж и прислужника, който носеше шампанското, хванах Уорън за ръкава и попитах:

— Да му изясните по какъв начин?

Уорън се поколеба:

— Знам, че сте в приятелски отношения с икорите от Кърниал, и се радвам за това. Радвам се, че са се отнесли към вас прилично. Но чувам много неща — нали знаете за патрулите, които ръководя?

Кимнах: нямах си доверие да кажа нещо гласно. В колониите цареше нарастващо безпокойство относно еретиците, а Уорън лично беше организирал патрули, които да разследват доклади за незаконна религиозна дейност. Преди година щях да я подкрепя — ако дори изобщо се замислех много за нея. Отцепилата се от ортодоксалната вяра аланзанска група имаше странни практики — например богослужения на открито — и да бъдат държани далече от обикновените последователи на Урос, ми се струваше правилно. Сега, след времето, което бях прекарала с Наследниците и Гидиън, започвах да оценявам как онези с различни религиозни вярвания може би имаха основателни причини за изборите си, макар да не ги споделях.

— Повечето от тези патрули стоят в Денъм, но стигаме и до съседните колонии. И съм чувал слухове как икорите на север шпионират и планират съвместно нападение. Клановете в Саут Джойс вече подбудиха неприятности. А на север… има друг клан, Кърнади? През границата, по-нагоре до баланкуанците. Има всевъзможни съобщения за набезите им. Може би тези в Кърниал не им съдействат — надявам се, че не, но Харнър и останалите армии са глупаци, че не наблюдават този район. Кой знае какво може да стане, ако всички онези кланове се обединят? Приятелят ми Дейл Юбанкс беше в Бейкърстън и е разговарял с истински жертви.

— Чувате много неща — казах изненадана. От онова, което бях наблюдавала в Кейп Триумф, по-голямата част от Денъм беше в неведение за делата на другите колонии.

— Трябва да съм в течение. Не съм изолиран като онези колонии. Моите граждани са по границите — те са тези, които са изложени на риск. Баща ми може и да пренебрегва тези слухове и доклади, но аз не мога. Не искам да се събудя една сутрин и да открия как икорите сриват със земята Уайт Рок. Но не бива да се обременявате с това. — Почти огорчен, той взе ръката ми и я целуна. — Благодаря за танца. Надявам се да можем да поговорим отново преди пътуването ми.