Смарагдово море

Кимнах. Фактът, че Хадисън бе разположен на западната страна на залива Денъм, улесняваше пътуването по вода — ако човек просто се опитваше да го прекоси с лодка или малък кораб. Брегът от онази страна беше скалист и непредсказуем, така че големите групи от хора и животни и товари с припаси — като онзи, който потегляше утре — трябваше да пътуват по суша, прекосявайки Денъм по десетдневен маршрут, недалече от онзи, по който бях пътувала аз на идване от Ист Систър.

— Ако не тръгвахме утре… — За миг изражението на Уорън стана печално. — Е. Сега не може да се направи нищо по този въпрос. Ще се върна, преди да се усетите, и тогава ще имаме много време да обсъдим нещата. И като казвам „ние“, имам предвид вие, аз и Джаспър. Мислите ли, че можете да направите това — да отложите вземането на решение за брак с друг кандидат? Можете ли да приемете на вяра, че ще се погрижа чакането да си е струвало?

Отново ми ставаше трудно да дишам. Свободната ми ръка беше стисната в юмрук и се сгълчах, задето се държа толкова глупаво. Вземи се в ръце, Тамзин! — упрекнах се наум. Това чакаше. На косъм си да направиш така, че всичко да си е струвало, всички жертви с Мери и Яго.

Мери бе тази, която ми вдъхваше решимост да действам, но изпълнената с копнеж мисъл за Яго бе това, което ме накара неочаквано да кажа:

— Мога ли да приема на вяра, че ще се сещате за мен понякога през това време? Не е нужно да бъдете лудо влюбен в мен — не че бих могла да ви виня, ако сте, но никак няма да ми е приятно да мисля, че вехнете по приятелката ми Аделейд през целите тези две седмици.

В очите на Уорън трепна изненада, заместена бързо от веселост.

— Няма за какво да вехна. Не бях влюбен в Аделейд. Сега разбирам това. Тя е прекрасно, изискано момиче — и именно по това бях увлечен. Държанието й. Но започнах да осъзнавам, че тя не е това, което ми е нужно, за да управлявам Хадисън. Имам нужда от жена, която остава съсредоточена върху една цел, жена, която винаги търси предимство. Жена, която разбира, че уважението и общите планове могат да ви отведат по-далече от буйната емоция.

Наистина разбирах това, макар че една заядлива част от мен се питаше точно колко далече може да стигнеш с любовта. Но пренебрегнах тази част и разтворих стиснатия си юмрук. Срещнах погледа на Уорън, без да мигна, и отвърнах самодоволно:

— Е, след като сте толкова очарователен по отношение на всичко това, предполагам, че мога да отложа всички решения, докато се върнете. Но само за ваше сведение: не смятам да спра да приемам посетители или покани.

Уорън поднесе ръката ми към устните си: целувката беше по-бавна и продължителна отпреди. — Не бих очаквал нищо по-малко.

Глава 33

Въпреки че с вълнение очаквах експедицията за Хадисън да потегли, така че Уорън да може да се върне и да приключи с уреждането на нещата, освен това се ужасявах от перспективата, защото това означаваше да изгубя Аделейд. Причината да съм разстроена, отиваше отвъд себичното желание да я задържа близо до себе си: тревожех се и за безопасността й. Вечерта, преди да замине, направих още един опит за откровен разговор.

— Аделейд, знам, че точно сега всичко това ти се струва като някакво огромно приключение, но прекарах последния месец и половина в покрайнините на колониите. За мен беше трудно да живея така — а аз израснах при по-тежки условия от теб.

Тя вдигна поглед от една торба, която опаковаше, и ми се усмихна иронично:

— Да не би да казваш, че не мога да се справя?

Огледах внимателно вещите, пръснати по леглото й, преди да отговоря. Тежки кожени ботуши. Прости, но здрави блузи. Велурени панталони с широки крачоли. По-рано същата седмица с Мира я бяхме придружили да си купи дрехи и принадлежности за пътуването в един магазин, специализирал се в екипировка за пустошта. Притежаваше го един мъж, с когото се бяха запознали по време на плаването, някой си Грант Елиът, който не ме впечатли особено с рязкото си и прямо държание. Но наистина ми се стори като човек, който и сам се бе нагледал на трудни положения, а фактът, че дори той смяташе предстоящото й приключение за трудно, не ми беше убягнал.

— Казвам, че помня как се опитваше да вършиш неща от рода на миенето на съдове и паленето на огън, когато дойде в Блу Спринг. Това ще е по-лошо. И спала ли си на земята някога преди?

— Не… но ще го правя само по време на пътуването ни до Хадисън. Щом пристигнем, ще живея при семейство, което вече има готова за използване къща от дървени трупи. Ще имам легло.

— Няма да е като това легло. И ще се изненадаш колко много обикновени, свързани с домакинството неща вземаш за даденост, в мига щом не разполагаш с тях.

Аделейд затвори торбата, изправи се и се протегна:

— Да ме разубедиш, ли се опитваш? Мислиш, че е по-добре просто да кажа на Седрик, че всичко е свършило, и да остана тук?