Смарагдово море

— Е, не и когато го представяш така! Но просто се безпокоя за теб. Ще бъде трудно — не само физическият труд. В пограничните райони има всевъзможни опасности. И едва ли ще има дузина магазини зад ъгъла, за да купуваш каквото ти трябва — добавих, припомняйки си проблемите на Уорън с припасите. — Ако нещо свърши, може да чакаш много дълго време.

— Предполагам, че ще трябва да мина без него. Или може би, ако се надявам достатъчно силно, ще се отбие някой амбулантен търговец. Не се ли намират там? — Шегата я накара да се усмихне и тя не забеляза, че трепнах. — Но каквото и да е, да чакам там, независимо колко е трудно, трябва да го направя. Знам, че звучи безумно. Иска ми се да можех да ти помогна да разбереш. Обичам Седрик и бих предпочела да имам него, отколкото пълна къща с луксозни неща.

Отново не отговорих веднага. Отначало завиждах на Аделейд за изтънчения й произход, после за ранга й на диамант… А сега, дадох си сметка, й завиждах, че имаше възможност да бъде с мъж, когото обича. Това не бе зложелателна завист. Исках да бъде щастлива — истински. Но не можех да се сдържа да не се сравнявам с нея и да мисля как бях изгубила мъж, когото бях обичала. Поех си дълбоко дъх и си напомних, че все още имах съществото, което обичах най-много. Мери. А може би един ден уважението и споделените представи за бъдещето можеха да доведат до нещо повече с Уорън.

— Просто искам да си щастлива — казах най-накрая. — Ако това е, което искаш, тогава аз също го искам. А ако има нещо, което мога да направя, за да ти помогна да си осигуриш това щастие, само ми кажи.

— О, Тамзин! — Тя едва не ме събори с огромна прегръдка. — А ако аз мога да ти помогна да намериш щастието, ще го направя. Не че ще имаш нужда. Ти винаги овладяваш положението. Наистина ще си осигуриш най-доброто положение точно както винаги си качвала, че ще направиш.

Преглътнах собствените си сълзи:

— Имало ли е някога съмнение? Сега — успокой се, защото набръчкваш тази коприна, а след час трябва да съм на важно празненство.

На следващия ден изпратих нея, Уорън и Седрик. Керванът им потегли от портите на Кейп Триумф сред море от фанфари и доброжелатели, а аз ги насърчавах с ликуващи възгласи. Бъдещите заселници се отправиха с надежда в лицата, някои от тях — вече заможни и надяващи се да продължат успеха си в тази нова територия. Повечето от другите изглеждаха, сякаш не са имали особен успех в каквото и да е през живота си, и сега залагат на това начинание всичко, което им е останало.

След като с Мира се прибрахме у дома, започна дългото чакане. Две седмици. Две седмици на надежди, че Аделейд и Седрик ще пътуват благополучно и ще продължат да са в безопасност, щом пристигнат в Хадисън. Две седмици, в които се надявах Уорън да не размисли за мен.

Удържах на думата си да не приемам никой друг мъж, но все пак се погрижих да имам многобройни резервни варианти за избор. Забавянето ми в Грашонд не беше провалило перспективите ми и имах кратък списък от половин дузина кандидати, които можеха да издържат мен и семейството ми и които освен това харесвах достатъчно. Дори успях да измъкна от някои признанието, че не биха имали резерви да се оженят за вдовица, така че това беше облекчение. По един или друг начин бъдещето на Мери щеше да бъде подсигурено.

Най-накрая по време на един следобеден чай научих, че Уорън се е върнал в Кейп Триумф през залива и че останалата част от неговата група се е установила благополучно в Хадисън. Въздъхнах от облекчение за Аделейд и Седрик, а след това прекарах остатъка от деня в нетърпеливо очакване на новини от Уорън. Вестта дойде следващия следобед, когато той се появи в Уистерия Холоу и поиска да говори с Джаспър.

Задържах се най-горе на стълбите, когато Уорън влезе в къщата, и веднага щом той и Джаспър се затвориха насаме, изтичах обратно при Мира в спалнята ни почти неспособна да се сдържа.

— Знаеш ли какво значи това? Той се готви да направи предложение! Може да е това! Това, което чакаме!

Минути по-късно повикаха и мен. След като се погледнах набързо в огледалото, си придадох спокойно изражение и влязох ведро в кабинета на Джаспър.

— Здравейте, господин Торн. Приятно ми е да… Господин Дойл! Каква приятна изненада. Не съм разбрала, че сте тук. Как пътувахте?

Уорън ме изчака да седна, преди самият той да се настани в един стол.

— Отлично. Всичко беше по план, всички са добре. Включително Аделейд — добави той, отгатвайки мислите ми.

Усмихнах се широко:

— Толкова се радвам да чуя това. Беше мило от ваша страна да дойдете да ни съобщите новините.

Едно развеселено проблясване в очите му ми подсказа, че е наясно, че знам, че за посещението му има и друг повод:

— Господин Торн ми казва, че не сте сгодена или омъжена, което е значително облекчение, защото имам предложение за вас.

Сключих ръце и преглътнах:

— О?

— Възнамерявам да се върна в Хадисън след два дни — по вода — и бих искал да дойдете с мен и да обиколим района.

— О!