Смарагдово море

Усмивката, която ми отправи, беше изпълнена с искрена наслада и освети съвършените му черти. Лесно беше да се възхитя на поразителната му външност, но тя не пробуди в мен същата топлота като разноцветните очи и кривата усмивка на Яго.

— Можете да ме изпратите на нещо повече от това — каза Уорън. — Вярно ли е, че сте говорили за мен с лейтенант Харпър?

Забавих се един миг, преди да отговоря, несигурна накъде води тази реплика.

— Ами, натъкнах се на него миналата седмица и докато разговаряхме, случайно стана дума за икорите, това е всичко.

Уорън ме стрелна с многозначителен поглед.

— Това е всичко, а? Можете да се правите на свенлива колкото искате, но „небрежният“ ви разговор с него предаде посланието, на което се надявах. Харпър убеди тукашния гарнизон да изпрати войски на юг да проучат вълненията там, и смята да изпрати някои от собствените си хора близо до северните икори, за да наглеждат положението там.

Неприкритото възхищение ме убеди, че не съм направила нищо нередно, но въпреки това новината ме сепна. Това бяха сериозни действия и не бях достатъчно сигурна доколко са замесени икорите, за да съм спокойна от пристигането на военните. Скрих шока си и казах:

— Свикнала съм да стряскам мъжете, когато говоря, но никога не съм очаквала да задействам изпращането на армии.

— Предполагам, че всичко това ви коства само един ден работа — каза той със смях.

— Разбира се. Би могло всъщност да е единствената ми одобрена от Наследниците постъпка. Може би освен това ще откупи на лейтенанта известна благосклонност от тяхна страна.

— Не се ли ползваше с такава преди? Повечето хора казват, че е доста харизматичен.

— Такъв е, но с харизма човек невинаги успява да постигне кой знае какво при Наследниците. И не бяха доволни, че не е предприел действия срещу икорите по-рано. Освен това той отправи някои едва завоалирани заплахи, че ще постави практиките им под съмнение пред Короната.

Сега Уорън бе този, който придоби шокирано изражение:

— Нима? Това е доста сериозно. Целият смисъл на колониалните устави е да се позволи на всяка колония да постановява собствени закони и порядки без намесата на Осфрид. Чухте ли за онази нова колония Уестхейвън? Където хората могат да практикуват всяка извратена религия? Ако тя е свободна от надзор, със сигурност и Грашонд би трябвало да бъде.

— Малко съм предубедена — признах, — защото Наследниците се опитаха да ме уморят от глад и искаха да ми отрежат косата.

— Вашата… какво? Наистина ли? Може би се налага известен надзор. Косата ви е божествена, знаете ли. Но често ли се замесват в нещо подобно? Неразбирателства с Короната?

— Понякога — казах. Удоволствието от факта, че беше нарекъл косата ми „божествена“, се разваляше малко от напрегнатия тон на въпроса. — Искам да кажа, не влизат в открит конфликт. Осфрид съществува, за да се грижи за нас в крайна сметка.

— Да, разбира се — каза той и се поотпусна. — Но понякога го прави с тежка ръка. Помните ли моите проблеми с инфраструктурата? Голяма част от тях се дължат на факта, че данъците на Короната помитат половината от добива ни на злато! А после за мен остава да измисля как да строя пътища и училища с остатъците.

— Това наистина ми се струва нечестно. — Понечих да се намръщя, но после се усетих. Не исках бръчки — или да звуча, сякаш говоря изменнически приказки.

— Е, каквото и да излезе от това, сигурна съм, че сте достатъчно умен, за да намерите решение.

— Надявам се. Но ако не съм, се надявам вие да сте. — Нотката в гласа му беше непогрешима.

Застанах много неподвижно и се опитах да запазя спокойно изражение:

— Това е мило от ваша страна. Разбира се, не аз съм губернаторът.

— Не, но мисля, че можете да сте неоценима за някого, който е. — Той хвана ръката ми, а аз сведох поглед към нея, за да не забележи, че се задъхвам. — Не се шегувахте за това, че успявате да постигате нещата. Умеете да измисляте как да ръководите другите. Убедихте един офицер. По-наясно сте с положението в Северна Адория, отколкото повечето хора, живели тук цял живот.

Вече се бях овладяла и отново вдигнах поглед към него:

— Господин Дойл, знаете, че щях да слушам ласкателствата ви цял ден, ако имах време, но вече видях половин дузина млади мъже, които се опитват да привлекат погледа ми. Никак няма да ми е приятно да мислите, че ми губите времето, когато знаете много добре колко е търсено.

— О, наясно съм — каза той със смях. — И ще говоря направо, защото знам, че харесвате прямотата. И това е нещо, което харесвам у вас. Харесва ми също и че сте необвързана, и за мен ще означава много, ако останете такава през следващите две седмици. Веднага щом се погрижа поверениците ми да се установят в Хадисън, ще се върна тук по вода — може да стане за един ден, знаете.