Смарагдово море

Няколко момичета от Бляскавия двор се свиха по-близо едно до друго, хленчещи и бледи в потрепващата светлина на огъня. Повечето ездачи забавиха и спряха, но един кон се отправи дръзко напред в тръс: яздеше го жена в изящно драпирана връхна дреха, изработена от пластове черна вълна, поръбена със сребриста кожа. Напомни ми за венчелистчета на цвете и би предизвикало завистта на много от почитателите на модата в Осфро. Шапчица от същата разкошна кожа покриваше тъмната й коса, обрамчваща очи, които бяха едновременно остри и предпазливи.

— Нарушавате границите ни — каза тя на осфридиански с акцент.

— Не по избор, приятели, уверявам ви — отвърна капитанът с усмивка, от която сякаш го болеше лицето. — Както можете да видите по кораба ни ето там — каквото е останало от него — нямахме особен избор дали да дойдем тук. Имаме късмет, че сме живи след бурята, която претърпяхме.

Изражението й остана сурово:

— Не допускаме вашите хора в земята си. Не се предполага да сте тук.

— Разбира се, разбира се. А на сутринта някои от моите моряци ще потеглят на юг и…

— Не — това беше изречено от един баланкуанец, който се приближи с коня си до жената. Поръбеният му с кожички жакет беше с по-проста кройка, но десенът на вълната беше необичаен: изобразяваше изящни водни патици и птици с цвят на слонова кост. Не знаех кое ми допадна повече: красотата на връхната дреха или топлината й. — Няма да пътувате през земите ни — каза той. — Няма да отивате в Аскаши.

— Навярно бихте искали да ни съпроводите — каза капитанът. — Корабът ми беше пълен с товари — можете да видите всичко ей там — и с радост бихме търгували в Аскаши…

— Повечето от този товар не е ваш — вметнах.

Той ме стрелна с яростен поглед.

— Тихо. Това няма нищо общо с вас.

— Разбира се, че има! Тук е заложено на карта и нашето бъдеще и ако някой ще търгува с товара на Джаспър, това ще сме ние. В противен случай товарът отива на юг с нас и ще направите адски добре да си държите ръцете далече от него!

Погледите на баланкуанците паднаха върху мен и аз се присвих смутено. Жената огледа нашата група момичета:

— Да не би вече да допускате жени да работят на корабите ви? — Звучеше изненадана, и то приятно.

— А, не, това са наши пасажери и както можете да предположите, имат нужда от съдействие тук при тези условия, така че помощта ви би…

— О, значи сега сме ваши пасажери? — Извърнах се от капитана и се обърнах към баланкуанката колкото можех по-храбро: — Моля за извинение, мистрес, но преди минути това нищожество беше готово да ни остави на вълците и да отмъкне имуществото на нашия благодетел! Аз също не бих му се доверявала, ако бях на ваше място. Но ние останалите? Ние просто отиваме в Кейп Триумф да се омъжим. Кажете ни най-бързия път за измъкване оттук, каквото искате, и ще го направим. Дори ще ви платим за правото на преминаване. — Не исках моряците да избягат с товара на Джаспър, но бях доста сигурна, че той нямаше да има нищо против, ако разменях няколко неща, за да си ни върне. Кимнах към търговците. — И ъъ, те също са с нас. Също ще платят на драго сърце, сигурна съм.

Двамата баланкуанци ме гледаха изпитателно, както ми се стори, цяла вечност. Мисля, че дори не мигнаха. После, без нито дума повече, се върнаха при спътниците си и заговориха на език, който не приличаше на никой, който бях чувала. Вътрешно се присвих от смущение, неспособна да повярвам по какъв начин им бях говорила току-що. Но не можех да оставя съдбата ни в ръцете на моряците. Знаех, че ако не съм в Кейп Триумф, когато пристигнеха семейство Уилсън, те щяха да се погрижат добре за Мери, но и щяха да я вземат със себе си, ако се наложеше да тръгнат за назначенията си на работа в южните колонии, преди да пристигна. Лесно можех да й изгубя следите.

— Надявам се, че си доволна — изръмжа капитанът. — Най-вероятно сега заради теб всички ще загинем.

— Едва ли може да се каже, че вие се справяхте особено добре! — изсъсках в отговор. — Освен това вие не сте моя отговорност.

Огледах изучаващо ездачите и забелязах, че изглежда, не всички бяха баланкуанци. Неколцина имаха по-светла коса и кожа и носеха далеч не толкова сложно изработени и украсени дрехи. Изглеждаха груби и закоравели, сякаш суровите природни стихии изобщо не ги смущаваха. Но осфридианци ли бяха? Или някакви други хора от Евария? Дали щяха да проявят съчувствие към нас?

Предводителката на баланкуанците отново се отдели от тях и се върна при нас. Когато заговори, насочи думите си към мен:

— Решихме да ви помогнем. Ще ви придружим до предния си пост югозападно оттук, надолу по Куистимак. Ще получите храна и подслон. Можем също и да превозим част от товара ви тази вечер. Ще се върнем за останалото на сутринта и тогава можем да договорим справедлива цена за съдействието си. — Тъмнокафявите й очи се изместиха към капитана. — Цена, която всеки ще плати за себе си със собствените си средства.

Раменете на капитана се отпуснаха от облекчение.

— Разбира се. А после оттам…