Смарагдово море

— Не разстроена. Объркана. — Орла се беше държала насмешливо, но цялостното й излъчване беше приятно и любезно. Освен това не се беше опитала да ме убие на мига, както според много от нашите учебници редовно постъпваха икорите. — Просто мислех, че икорите мразят нашите хора.

— Това често е вярно. Но тя не мрази теб. Не още. Гледай да се постараеш това да си остане така, и ще постигнеш много тук.

Глава 6

Палатката ми беше толкова малка, че онези от нас, които останаха в нея, в общи линии спаха на купчина онази нощ — но поне така се топлехме. Освен това бяхме претършували корабните сандъци за още дрехи, а Алиси беше изпълнила обещанието си да ни заеме одеяла. От бурята преди три дни тялото и умът ми бяха изтощени до крайност и спах дълбоко при тези странни условия, без да имам спомен да съм сънувала.

Но се събудих първа, неспособна да спя, когато знаех, че имаше толкова много неща, които трябваше да бъдат свършени, и че бях единствената, която можеше да го направи. С печална въздишка, задето се връщах на студа, изпълзях от одеялото си и се надигнах до седнало положение, като се опитах да не безпокоя другите момичета. Близо до входа на палатката Памела се размърда и отвори едно око. За малко щях да настоя да заспива отново, а после, след като помислих за момент, й направих знак да ме последва.

Навън другите обитатели на поста се размърдваха. Баланкуанците изглеждаха, сякаш са на крак от доста време, а нови купчини товар показваха, че дори са направили един курс обратно до брега. Капитан Милфорд стоеше и спореше с малка скупчена група баланкуанци, предвождани от Хашон — мъжа, който ръководеше търговския пункт. Сандък, пълен с тенекиени кутии — не на Джаспър — стоеше между тях.

— След това ще дойдат при нас да преговаряме за „таксата“ ни — казах на Памела. — Искам ти да отговаряш за това.

— Аз ли? — изцвърча тя.

— Семейството ти е имало сергия на западния пазар. Умееш да се пазариш.

Тя потръпна, гледайки как баланкуанците се движат между нас.

— Да, но не с… тях. Толкова са странни. Погледни панталоните, с които е обута онази жена! Можеш ли да си представиш? А и те в известен смисъл имат преимущество тук. Колко добра сделка мога да получа в действителност?

— Мисля, че ще се пазарят честно. В общи линии. Алиси и Хашон ми се струват свестни, но наистина представляваме неудобство за тях. Онази вечеря не ми се стори кой знае какво, но за петдесет души? Лишиха се от много храна и е редно да платим за нея. Ще ни продадат някои дрехи за пътуване, така че просто виж какво можеш да направиш, за да ни измъкнеш оттук, без да раздадеш всички неща на Джаспър. — Опитах се да си спомня нещо за баланкуанската и осфридианската търговия. — Коприна. Започни с това — тук не я изработват. Но не раздавай личните ни неща, ако можеш. Джаспър е донесъл дрехи специално за продажба. Използвай тях.

Памела посочи към безразборно струпаните кутии и сандъци:

— Откъде знаем какво е оцеляло?

— Не знаем. — Няколко други сънени момичета излязоха от поста и повиках и тях: — Вие, момичета, започнете да разпределяте и подреждате товара. Намерете вещите ни и стоките на Джаспър.

Възложих на импровизирания комитет да направи опис и се изненадах, че не оспориха заповедта точно както не бяха възразили и докато палеха огъня на брега. Всички се чувстваха объркани в тази нова ситуация, но стига да продължавах да звуча уверена в напътствията си, те смятаха, че знам какво правя. Това им даваше увереност, но не помагаше много на мен. Бях толкова несигурна тук, както и на пострадалия кораб, и се надявах, че решенията ми ще ни отведат до сигурен пристан.

Към късната сутрин вече бяхме организирали всичко. Бяхме решили кои от товарите ни ще останат и кои ще заминат с нас за Грашонд веднага. Баланкуанците разполагаха с ограничен брой лодки в търговския пост, така че няколко моряци оставаха с товара, който нямаше да се побере. Останалите от нас заедно с дузина баланкуанци и икорите щяха да отплават на запад по Куистимак.

Памела беше направила добра размяна, но ме повика да одобря окончателната сделка.

— Знам, че каза да не разменяме собствените си дрехи от Бляскавия двор, но баланкуанците ги видяха и настояват на някои.

Последвах я до мястото, където Хашон стоеше близо до кутиите и сандъците. Няколко изящни бални рокли бяха разстлани върху един сандък — включително любимата ми: спускаща се от раменете рокля от наситено зелена коприна, поръбена със сребърни мъниста. Джаспър ни позволяваше да запазим една рокля, когато се омъжваме, и това беше онази, която исках. Въздъхнах, прокарвайки напуканите си ръце по изящния плат в преливащи се цветове.