Да. Нямаше да го пропусне човек. Местността леко се издигаше, образувайки широк, заоблен хълм със солидна каменна крепост — повече вписваща се в нещо от древния Осфро — кацнала на върха. Около нея и пръснати по склоновете на хълма имаше групички от много по-малки постройки, повечето — съвършено кръгли. Цилиндричните им корпуси бяха построени от камък, а конусовидни сламени покриви ги похлупваха като шапки. Основата на хълма беше обкръжена от каменна стена, два пъти по-висока от човешки ръст.
Пътят се спускаше право до една порта в стената, охранявана от четирима въоръжени икори. Носеха палта, изработени от застъпващи се парчета твърда кожа, които ми напомниха за пера или люспи. Шапки и наметала от рунтава козина им осигуряваха допълнителна топлина, а когато стигнахме до тях, видях, че наметките бяха подплатени със син вълнен плат, кръстосан с черно и жълто. Не изглеждаха нито враждебни, нито дружелюбни, докато оглеждаха внимателно нас и шейната.
Когато една от икорите ме поздрави на своя език, осъзнах, че ме мислеше за икори заради дрехите ми, които не бях сменяла, откакто видяхме лорандийците. Яго отговори на езика на икорите, а после разговорът превключи на осфридиански. Не изглеждаше, че нямат желание да допуснат търговец, дори осфридиански, но станаха по-неспокойни, когато той каза, че искаме да видим Орла.
— Тя очаква ли ви? — попита онази, която ме бе поздравила най-напред.
— Точно в този момент ли? Не — призна Яго. — Но няма да се изненада, че аз съм… че ние сме тук.
Икорите поговориха помежду си и изпратиха да повикат един посредник по търговските въпроси, за когато Яго ми каза, че следял движението на търговците — амбулантни и други. Запитах се дали този посредник можеше на свой ред да доведе Орла. Нейната група беше на търговска експедиция с баланкуанците, така че може би имаше нещо като гилдия или сдружение. Мъжът, който дойде при нас, носеше първото цивилно облекло на икорите, което всъщност бях виждала: тежко вълнено палто, поръбено със същия онзи син кариран плат, с висящ над него колан от медни дискове.
Изражението му се изпълни с възторг, когато ни видя:
— Яго Робинсън! Добре дошъл. Имаш ли прибори за хранене за продан? Калаени или сребърни, не съм придирчив.
—
Яго ми намигна и се ръкува с мъжа. Размениха си няколко празни любезности, а после посредникът заговори с пазачите на езика на икорите. Пуснаха ни, а един от пазачите тръгна забързано надолу по тесен път. Посредникът се качи в шейната с нас, като бъбреше с Яго, докато аз продължавах да зяпам любопитно този построен на хълма град. Пътищата нямаха настилка от калдъръм, но бяха прокарани толкова ясно и точно, колкото във всяка истинско голямо село или град, които бях виждала, а покрай тях се редяха онези забележителни кръгли постройки. Ако съдех по хората, които сновяха наоколо, превозвайки с колички разни неща, поне някои от постройките бяха магазини или работилници, но не можех да разчета руните на езика на икорите, гравирани над вратите им. Минахме покрай каруци и самотни коне, пешаци, които носеха кошници и дървен материал. Няколко се загледаха в нас, докато минавахме, но мисля, че беше повече заради баланкуанската шейна. По-голямата част от икорите, които видях, бяха дебело навлечени за зимно време, но все пак добих известна представа за дрехите под пластовете гладка или оставена с козината животинска кожа и вълна. Никой не би сбъркал начина им на обличане с осфридиански, но трудно би могло да се каже, че това бяха дрипите, за които намекваха учебниците ни. Икорите носеха разновидности на дрехите, които бихте видели сред всеки друг народ — панталони и поли, туники и рокли. Кройката и изработката бяха различни, някои от платовете — не толкова фини, но нищо не ме изненада истински.
Домът на посредника не беше далече. Беше една от кръглите къщи и бе разположен между няколко конюшни и по-голяма правоъгълна постройка, където предположих, че върши делата си. Той позволи на Яго да прибере шейната в обора и отново изрази желание да сключи някои сделки.
— И сте добре дошли да се върнете, за да вечеряте и да отседнете тук — добави той. — Макар да съм сигурен, че няма да искате.
— Със сигурност ще се върна за малко от вашия ейл. И за да сключа с вас сделка за онова царевично брашно.
Сбогувахме се с посредника и аз попитах Яго:
— Постоянно сключваш тези сделки, натоварен с неща за продан… как така вече не се въргаляш в купчина злато?
— Защото е неудобно да се спи на нея. Пък и освен това имам за изплащане дългове, по-големи от този хълм. — Той примижа. — Трябва да ставаме, за да вървим при Орла. Имаш ли нещо против да отидем пеш? Мога да ни закарам.
— Не, да вървим пеш.