Сметки за разчистване

Качих се отново горе и в коридора на първия етаж срещнах Ричард Бек и майка му. Ричард си бе измил косата и я бе сресал на път от дясно на ляво, за да му скрива липсващото ухо. По същия начин постъпват оплешивяващите мъже, за да не им се вижда голото теме. На лицето му бе изписана познатата раздвоеност. Явно се чувстваше добре в мрачната безопасност на своя дом, но същевременно усещаше, че донякъде е попаднал в капан. Изглеждаше зарадван, че ме вижда. Не само защото го бях отървал, а може би и защото за него бях рядък представител на външния свят.

— Честит рожден ден, мисис Бек — казах аз.

Тя ми се усмихна, сякаш беше поласкана, че съм запомнил. Изглеждаше по-добре от предишния ден. Като нищо беше десетина години по-възрастна от мен, но ако се срещнехме случайно някъде — в някой бар или клуб, или при дълго пътуване с влак, — може би щях да й обърна внимание.

— Вие ще останете при нас известно време — каза тя. После сякаш изведнъж си спомни защо точно щях да остана известно време при тях: защото бях убил полицай, защото имах нужда да се крия. Тя се смути, извърна поглед и отмина по коридора. Ричард тръгна с нея, но се обърна да ме погледне през рамо. Поли не се виждаше. Вместо това ме очакваше Закари Бек.

— Какви им бяха оръжията? — запита той. — На ония двамата в тойотата?

— Узита — казах аз. Когато лъжеш, придържай се максимално към истината. — Плюс граната.

— Кой модел „Узи“?

— Микро — отвърнах аз. — От най-малките.

— Пълнители?

— От късите. С двайсет патрона.

— Абсолютно сигурен ли си?

Кимнах.

— Ти разбираш ли от тия неща?

— Узито е създадено от лейтенант в израелската армия — казах аз. — На име Узиел Гал. Любител техничар. Обичал да разглобява това-онова и да прави подобрения. Бил направил толкова много подобрения по старите модели чешки пистолети, че се получил напълно нов картечен пистолет, който кръстили на него. Това било през четирийсет и девета година. Серийното производство започнало през петдесет и трета, като след време започнали да ги правят по лиценз в Белгия и Германия. Виждал съм доста тук-там.

— И си напълно убеден, че тия бяха от модела микро, с късия пълнител?

— Без съмнение.

— Добре — каза той, сякаш това имаше голямо значение за него. После се обърна, излезе от кухнята и изчезна. Стоях и си мислех за настойчивостта на въпросите му и за измачкания отзад костюм на Дюк. Тази комбинация ме притесняваше.

* * *

Намерих прислужницата и й казах, че ми трябват дрехи. Тя държеше в ръка дълъг списък с покупки, отивала до супермаркета. Обясних й, че не я моля да ми купува дрехи, а просто искам да взема от някого назаем. Жената се изчерви, поклати глава и не каза нищо. Отнякъде се появи готвачката, съжали се над мен и ми изпържи яйца с бекон. Направи ми и кафе, след което денят вече не ми изглеждаше толкова мрачен. Нахраних се, изпих си кафето и се качих два етажа нагоре до стаята си. Прислужницата ми бе оставила дрехи в коридора, прилежно сгънати, направо на пода. Чифт черни джинси и черна памучна риза. Черни чорапи и светло бельо. Всичко изпрано и изгладено. Предположих, че са на Дюк. Ако бяха на Бек или на Ричард, щяха да са ми малки, а в дрехите на Поли щях да изглеждам като в циркова палатка. Вдигнах ги от пода и ги внесох в стаята. Заключих се в банята, свалих обувката си и проверих за поща. Имаше само едно съобщение. От Сюзан Дъфи. Гласеше: „Местоположението ти определено по карта. Заемаме позиции в мотел на 40 км югозападно край М-95. Отговор от Пауъл цитирам поверителна и двамата ДУ след 5, 10–2,10-28 край цитата. Напредък?“ Усмихнах се. Пауъл явно говореше на моя език. Двамата ДУ след 5 означаваше, че и двамата бодигардове са били дисциплинарно уволнени от войската след пет години служба. Пет години в армията са твърде дълъг период, за да може уволнението им да се е дължало на непригодност или гафове при първоначалното обучение. Такива неща се изясняват още в самото начало. Единствената причина да те уволнят след пет години служба е, ако си лош по природа. Цифрите 10–2 и 10–28 не оставяха никакво място за съмнение. 10–2 е стандартен отговор при проверка на радиовръзката и означава: Чувам те ясно. 10–28 пък е кодирана молба: Изпратете незабавно линейка. В съчетание помежду си тези две съобщения значат нещо съвсем различно: „Тия не трябва да живеят, повярвай ми.“ Пауъл се бе ровил в досиетата им и видяното там никак не му бе харесало.

Намерих иконата за отговор и написах: „Засега няма напредък. Изчакайте още малко.“ После натиснах SEND и прибрах апарата в обувката си. Не се бавих дълго под душа.