Сърце под маска

Трябваше да използва отсъствието на Джъстин, колкото и неприятно да й беше това. Мъжът й явно не се интересуваше от нея и тя се боеше, че лекотата, с която се поддаде на очарованието на Ноар, до голяма степен се дължи на равнодушието на Джъстин. Ако мъжът й продължаваше да се държи по същия начин, тя щеше да се принуди да потърси другаде любов, за да утоли изгарящия копнеж.

Арман Шарбон я обожаваше и тя вярваше, че е била влюбена в него. Джъстин беше успял да я изтръгне от момичешките й мечти, но едва Ноар съумя да й покаже жената, която се криеше у нея. Ако мъжът й се беше постарал да се прояви като внимателен учител, тя щеше да му отвори сърцето си или поне щеше да се опита да го обикне. Но Джъстин не направи нищо друго, освен да нарани гордостта и суетността й, и точно това я направи податлива на чара на Ноар.

Ноар. Чужд човек, шпионин, на когото не знаеше дори името. Нямаше представа дали някога ще го види отново, но се стремеше към него с цялата си душа. Небрежната забележка на съпруга й, че е свободна да си вземе любовник, стига да проявява достатъчно дискретност, отново и отново кънтеше в съзнанието й. И без това беше престъпила законите на Англия и Франция и ако някой ден истината за дейността й излезеше на бял свят, щяха да я накажат най-строго. Защо тогава да не се отдаде на Ноар, ако й се удаде удобен случай и след като е явно, че Джъстин е равнодушен към нея? Нали всички високопоставени дами имаха обожатели? Какво значение имаше, ако и тя престъпеше брачните си клетви?

16

— Не ми харесва това, капитане — настояваше мрачно Беноа. — Не е редно да ограбваме моряци. Едно е да си контрабандист, но съвсем друго е да станеш пират!

— Така е — намеси се Рупърт. — Едва успях да се изплъзна от ръцете на един английски драгун, когато продавах стоката в Пензанс. Нямам никакво намерение да свърша в затвора или да ме хвърлят през борда.

Женевиев намръщено го изгледа.

— Пак ли си пил, Рупърт? — осведоми се язвително тя. — Престани да хленчиш като стара баба. Ако предците ти са били пирати като моите, щеше да разсъждаваш другояче. Много пъти са хвърляли разни бедняци като примамка за акулите, но те уверявам, че от никой свестен моряк не са се отървавали по този глупав начин. Кой пуска човека по гредата, за да се отърве от него? Пиратите, нали! А този път пиратите сме ние, глупако!

— Права сте, капитане. Не бях се сетил за това. — Очите на Рупърт заблестяха.

— Освен това — продължи остро Женевиев — ще ви кажа, че да ограбваш чужди моряци е почти същото като да крадеш от собствените си сънародници. Давид ми съобщи, че всички бъчви с коняк, които докарахме в Англия, са крадени!

— Вярно е — призна с неохота Беноа. — Но парите ни се бяха свършили, капитане. А англичаните много обичат нашия коняк.

— Прав си — отговори сухо Женевиев. — Получихме добри пари за него. Разделихме си печалбата и за общите разходи не остана почти нищо. Нямаме с какво да купим нови стоки, а да не говорим за парите, с които ще подкупим ония алчни гарвани от Консиержерията. Затова разберете, че трябва да ограбим някой кораб с ценен товар — нямаме друг изход.

— И аз така мисля — обади се Тибо. — Хайде, Беноа — настоя той — във Франция цари хаос, а в половин Европа се води война. Всеки ден французи убиват други французи, а имай предвид, че капитан Лафол не ни е заповядала да убиваме. Ще свалим екипажа на ограбения кораб в лодките и ще ги пуснем да си вървят. Това е много по-милостиво от онова, което биха направили с нас, ако ни заловят. Казвам ти, че ще ни оковат във вериги и ще ни захвърлят в трюма.

— Както кажете — съгласи се най-после Беноа. — Но трябва внимателно да изберем жертвата, за да не ни вдигнат във въздуха. Оръдията ни не са толкова големи, пък и са само четири.

— Значи решено? — Женевиев изпитателно изгледа наобиколилите я моряци. — Ще нападнем някой френски кораб и ще ограбим товара му.

— Да, капитане — извикаха в хор мъжете.

— Добре. Фабиен, вземи далекогледа и се изкачи на мачтата. Щом видиш нещо, веднага ми съобщи.

— Тъй вярно, капитане. — Мъжът се ухили и побърза да изпълни заповедта.

Женевиев разпредели задачите между останалите членове на екипажа. Всеки трябваше да знае задълженията си по обслужване на платната и на четирите шестфунтови оръдия. Мъжете бяха уверени, че ги очакват тежки часове, но се уповаваха на капитана си, който щеше да избере най-добрата жертва.

Щом се увери, че подготовката върви в пълен ход, Женевиев се оттегли в кабината си, седна на масата и скри лице в ръцете си. Имаше нужда да си почине.