Сърце под маска

Преди два дни Джъстин беше напуснал Блекхийт Хол. Само ден след него Женевиев беше изчезнала през тайния ходник и беше предоставила на Емелин да убеди персонала, че господарката на дома отново се е разболяла. Ала тъкмо отваряше тайната врата в ламперията, когато мисис Финчъм упорито затропа на вратата на спалнята й, изисквайки да я пуснат да влезе. Женевиев бързо се върна в стаята си, нахлупи едно боне на главата си и се загърна с дебел халат, за да не личи мъжкото й облекло. После се напъха в леглото, уви се с одеялото и помоли Емелин да отвори вратата.

Мисис Финчъм влезе забързано в спалнята и обясни, че е приготвила специално лечебно питие, което в миг ще излекува всичките й страдания. Женевиев простена от въображаема болка и мрачно изгледа Емелин, която едва не се задушаваше от смях. После увери икономката, че е изпробвала какви ли не средства, но всичко било напразно — болките в главата били направо непоносими. Олеквало й единствено когато лежала сама и необезпокоявана в затъмнена стая.

— Ще изпия лекарството, за да ви доставя удоволствие, мисис Финчъм — изхленчи тя. — Но ви моля да не ме тревожите отново.

Тази комедия разтърси нервите й също както и всекидневният театър, който разиграваше пред Джъстин.

Стана и си наля чашка коняк. Знаеше, че днес е взела съдбоносно решение. Корабът й можеше да пострада по време на нападението, някои от хората й също можеха да загинат.

Въпреки това не се съмняваше в правилността на решението си. Трябваха й много пари, за да събере информация и да подкупи пазачи и чиновници, които да й съобщят сведения за близките й.

Отначало възнамеряваше да продаде част от скъпоценностите, които беше получила при женитбата си с Джъстин, но бързо отхвърли тази идея. Мъжът й непременно щеше да забележи отсъствието им въпреки привидното си безучастие. Не можеше да рискува. Под хладната външност се криеше избухлив нрав и тя беше сигурна, че ще й поиска обяснение за изчезването на накитите и ще настоява да го получи.

Женевиев имаше право на свои пари, но Джъстин беше настоял сметките от покупките й да се изпращат направо на него. Сигурно се боеше, че жена му ще играе хазарт и ще затъне в дългове.

Женевиев въздъхна и изпи коняка на един дъх. Качи се на палубата и в този миг Фабиен изкрещя:

— Кораб на хоризонта! Кораб на хоризонта, капитане! — Мъжът размаха ръка и бързо слезе от мачтата. Скочи на палубата и подаде далекогледа на Женевиев. — Не съм много сигурен при това разстояние, но ми прилича на холандска рибарска лодка. Въпреки това съм почти убеден, че са вдигнали френско знаме.

— Холандска лодка? Чудесно! — извика Женевиев. — Имаме късмет!

Капитан Лафол познаваше този вид корабчета. Имаха кръгъл щевен и широка предна част. Нямаше да им се изплъзнат, защото шалупата беше много по-повратлива и побърза. Освен това дори тритонните кораби с дългата двадесет и четири метра имаха екипаж от дванадесет души, а на борда си носеха не повече от десет малки оръдия. Този тип кораби имаха твърде голям трюм. Ако бяха напълнили складовете си със стоки, плячката щеше да бъде значителна.

— Дали са ни забелязали?

Фабиен поклати глава. Очите му святкаха от напрежение.

— Чудесно. Да се приближим колкото се може по-незабелязано. Едва тогава ще открием огън.

Моряците веднага се хванаха на работа. Извадиха увитите във вълна патрони и барут от склада, подредиха гюллетата в близост до оръдията, за да са им под ръка и освободиха дулата от запушалките, за да могат веднага да стрелят. После напълниха всички ведра с вода, за да загасят веднага евентуално възникналите пожари и приготвиха брадвите, с които да отсекат строшените мачти и рей. Накрая навлажниха платната и изляха вода по палубите, за да не възникнат лесно пожари, ако имаха нещастието да ги улучи някое оръдие.

Женевиев беше сигурна, че мътната лунна светлина и блестящата пара, която се надигаше от морето, щяха да допринесат за това, неприятелят да забележи „Кримсън Уич“ едва в последния момент. Тогава смаяните моряци на холандската лодка нямаше да имат време да избягат.

Когато забеляза в далечината силуета на чуждия кораб, сърцето й заби от възбуда. Извика на Ив-Пиер, който държеше кормилото, да обърне шалупата така, че да се приближат към търговския кораб откъм дясната страна. После заповяда на хората си да отворят люковете и да приготвят оръдията.

— Стреляйте два пъти, веднага едно след друго — обърна се тя към Тибо. Лицето й беше мрачно. — Още с първия изстрел по корпуса трябва да ги уплашим до смърт.

Накрая нареди на Марк да вдигне знамето. За такива случаи беше приготвила кървавочервен флаг с избродирана женска глава, под която се кръстосваха две златни рапири.