Читаем Сърце под маска полностью

— Мама и татко са избягали през тази дупка — прошепна щастливо тя. — А Вашел е бил тук преди малко! Той е открил изкопания тунел. Погледни, Ив-Пиер! — Тя вдигна верижката, после трескаво измъкна изпод доминото си своята, която напълно приличаше на първата. — Аз ги поръчах, не помниш ли! На всяка верижка виси половин монета. Като ги съберем, става цяла монета. О, Ив-Пиер! Вашел е жив! Бил е тук малко преди нас. Усещам дори миризмата на одеколона му. Брат ми е жив и е на свобода, а родителите ми също са успели да избягат. Сега трябва да ги намерим и да ги изведем от Франция. Вашел вече е сигурен, че сме успели да се спасим, и сам ще тръгне към Англия.

— Смятам, че сте права, мадам Женет — отговори спътникът й. — Хайде да си вървим. Намерихме всичко, което ни трябваше. Сега ще отидем на Гревския площад да обмислим плановете си за утре.

Двамата побързаха да се измъкнат от къщата и се запътиха към Гревския площад, където пред Отел дьо Вил беше издигната ешафод.

Скрита в сянката на дърветата, Женевиев наблюдаваше страшната Мадам Гилотина и размишляваше за кървавата й история. До революцията тази отвратителна машина не беше позната във Франция. Използвали са я в Шотландия, Англия и някои други страни за обезглавяване на престъпници от благороден произход. Жозеф-Игнас Гилотен, лекар от Сент, убедил Събранието да издаде закон, според който всички смъртни присъди се изпълняват с помощта на машината. Твърдял, че обезглавяването е абсолютно безболезнено. Изпробвали го върху множество трупове от болницата Бисетр и, доволни от резултата, построили ужасната гилотина на Гревския площад. На 25 април 1792 година Луизет, както първоначално нарекли ужасния уред, обезглавила първата си жертва, някакъв обикновен уличен крадец. Но когато екзекуциите станали всекидневие, хората нарекли машината „гилотина“ и с това увековечили името на „хуманния“ лекар.

Гилотината беше поставена върху висока платформа, която се виждаше от всички страни. Площадът винаги беше пълен с народ. Женевиев с болка помисли, че и тя можеше да бъде една от безбройните жертви. Но и сега можеше да падне в ръцете на властите, ако не се пазеше достатъчно. Огромното, излъскано до блясък острие блестеше призрачно на лунната светлина, а пред огромния дървен блок, върху който се спускаше то, беше поставен кош за отсечените глави.

Женевиев знаеше, че веднага след екзекуцията маскираният палач хващаше главата за косите и я вдигаше високо във въздуха, за да я видят всички. Понякога мозъкът на жертвата продължаваше да работи няколко секунди след обезглавяването и по лицето ясно се изписваха ужас и болка, преди очите да изскочат от орбитите си.

Но новите властници не се задоволяваха с това страховито доказателство за своята мощ. Събранието беше поръчало на мадмоазел Мари Гросхолц, художничка от Страсбург, която преди революцията служеше на кралското семейство, да изготвя посмъртни маски на жертвите на гилотината. След това ги окачваха в известния кабинет с восъчни фигури на д-р Къртис и посетители от цяла Европа се стичаха да ги разглеждат.

— Ще вземем колата на Маре, Ив-Пиер — прошепна Женевиев. — Ще се погрижим стражите да не забележат пристигането ни. Кажи на Тибо да се опита да отвлече вниманието, като вдигне шум край Сен Жак ла Бушери, съвсем близо до черковната кула. Хората ще се обърнат нататък, а ние ще действаме бързо. Трябва да бъдем точни до секунда, иначе тежко ни се пише. Татко Ник даде ли ти всичко, което ни трябваше?

— Да, капитане. Дядо ви отново ни оказа ценна помощ. Докара и циганската каруца, и костюмите. Тази нощ ще отидем да ги вземем.

— Страшен е! — ухили се Женевиев. — Надявам се, че каруцата изглежда истинска, а костюмите ще ни станат по-добре отколкото ония проклети монашески раса. Слава Богу, че шевалие Дьо ла Тур-Жоли и приятелите му бяха ужасно отслабнали и не можеха да се държат на краката си, иначе стражите непременно щяха да забележат ботушите им и да ни изловят като пилци.

Ив-Пиер вдигна рамене.

— За толкова кратко време дядо ви направи най-доброто, което можа. Никой не го подозира — поне засега. Всеки ден пише пламенни сатири срещу благородническите си прадеди в буржоазните вестници. Шпионите все още не го дебнат, ала все пак излага живота си на опасност, като ни помага.

— Да, знам, и съм му благодарна. Само че много ми се искаше да знае къде се намират мама и татко — промърмори мрачно Женевиев, но скоро лицето й просия. — Надявам се Вашел да се отбие при дядо, преди да замине за Англия. Да вървим, Ив-Пиер! Нямаме никакво време. Може би в този момент Вашел е там!

С изпълнено с надежда сърце Женевиев се затича към кея и Ив-Пиер побърза да я последва. Внимаваха да се държат в сянката, но неволно движение привлече върху тях вниманието на постовете, застанали пред кметството и около гилотината.

— Спри! Спри или ще стрелям! — изкрещя мъжът. Вдигна пистолета си и го насочи право в главата на Женевиев.

Перейти на страницу:

Похожие книги

1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература
Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза