Сърце под маска

Когато „Кримсън Уич“ наближи чуждия кораб, Женевиев пое кормилото, защото не си правеше илюзии относно уменията си да ръководи стрелбата. Оръдията бяха отлети от тежка стомана и бяха разположени върху подвижни лафети от брястово дърво, което се ценеше много поради своята издръжливост, трайност и съпротивителна сила. Силният откат се поемаше от дебели въжета и вериги, но системата все още не беше разработена добре и се случваше някое оръдие да отхвръкне на метър височина заедно с лафета си, след като беше даден изстрелът. Женевиев нямаше никакво намерение да се остави да бъде смазана от тежестта му. Само опитни моряци работеха като канонири.

Чакането беше мъчително. Внезапно мъглата се вдигна и тя разбра, че корабът е в обсега на оръдията им и че капитанът му е забелязал връхлитащата опасност. Той вече ревеше някакви заповеди и хората му тичаха към оръдията.

— Огън отдясно! — изкрещя Женевиев. — Огън!

„Кримсън Уич“ се разтърси от силния залп. После затанцува върху вълните, наклони се опасно настрани и през перилата плисна вода. Женевиев веднага овладя кормилото и се впусна да гони опитващия се да избяга кораб. Мирисът на барут я задушаваше. Обърна светкавично руля и корабът се завъртя така, че лявата му страна застана паралелно към десния борд на неприятеля.

— Огън отляво! — изкрещя дрезгаво Женевиев. — Огън!

Само след минути битката приключи. Холандският кораб претърпя доста сериозни повреди, а екипажът му не успя да даде нито един залп. Метнаха абордажните куки и двата кораба се доближиха плътно един до друг. Женевиев се прекачи през борда с осмина от хората си, снабдени с кървавочервени качулки, за да ни ги познаят и да сплашат още повече противниците си.

— Предайте се и ще пощадим живота ви! — изкрещя тя и скочи на палубата. Суеверните моряци застинаха по местата си и започнаха да се кръстят. Внезапно появилата се сред тях фигура приличаше на ангел на отмъщението, размахващ сребърната си шпага. Тази червенокоса пиратка със сигурност беше вещица.

— Искам само товара ви. Нямам интерес да ви убия.

Но матросите скоро се отърсиха от вцепенението си. Повечето от тях грабнаха оръжието, готови да се бият до смърт с пиратската орда. Капитанът и двама моряци паднаха убити в неравната борба, останалите след кратка съпротива бяха свалени в корабните лодки.

Женевиев и моряците се заеха да пренасят товара на „Кримсън Уич“. После побързаха да се отдалечат от бавно потъващия кораб, чийто корпус беше пробит от гюлле.

„Кримсън Уич“ пое курс към Довил. Там щяха да слязат на сушата и да потеглят към Париж, за да продължат опасното си дело.

17

Вашел Сен Жорж се притискаше до една от тухлените стени в тясната уличка, която минаваше зад елегантния някога Площад на победата. Беше застанал точно пред задната врата на Дом номер пет, градската къща на родителите му. Къщата беше потънала в мрак. Не се чуваше и най-малък шум. Вашел предполагаше, че там няма никой, но искаше да бъде сигурен. Огледа се внимателно и бързо пъхна ключа, който държеше в ръката си, в старата ключалка. Отвори и влезе.

Лъхна го миризма на спарено и веднага разбра, че тук доста време не са живели хора. Въпреки това реши да огледа къщата, надявайки се да открие следа или поне намек за това, какво беше станало с Женевиев и родителите му.

Извади от джоба си дълга свещ и драсна клечка кибрит. Скоро мракът се освети от трепкащо пламъче. Като не намери нищо интересно в кухнята, младежът продължи нататък и огледа едно по едно всички помещения. С ужас установи колко опустошена и разграбена е красивата и разкошно обзаведена някога къща на родителите му.

В тавана на входното антре беше пробита огромна дупка. Там някога висеше скъпоценен венециански полилей. По мраморния под още блестяха хиляди стъкълца от падналия кристал. По боядисаните в пастелни цветове стени още личаха светлите петна от висящите там картини и гоблени с неоценима стойност, които от векове бяха собственост на семейство Сен Жорж. Всички по-ценни предмети бяха откраднати с изключение на няколко, които бяха вандалски разрушени. Прекрасният севърски порцелан беше натрошен на парченца, а приборите за храна от стърлингово сребро липсваха. Тапицерията на мебелите беше изпорязана, пълнежът беше изваден и разпръснат по цялата къща. По-тежките дървени мебели, като шкафа за съдове и гардеробите, които нямаше как да бъдат изнесени, бяха натрошени на парчета. Други мебели, най-вече витрини и масички, бяха насечени и изпотъпкани. Не беше останал нито един от прекрасните турски килими.

Вашел се наведе и нежно вдигна от пода фината порцеланова чашка, която по чудо беше оцеляла. Постави я внимателно върху лавицата и се усмихна с мъка на този безсмислен жест. Семейството му никога нямаше да се върне тук, дори ако беше успяло да се изплъзне от лапите на онези, които бяха разрушили прекрасния парижки дом.