Сърце под маска

Огледа и останалите етажи. Навсякъде цареше пустота и разорение. Всички рокли на майка му и сестра му бяха отнесени кой знае къде, ковчежетата с бижута бяха опразнени. Ако мама и татко са имали някакъв шанс за бягство, непременно са щели да вземат със себе си скъпоценностите, помисли си с горчивина Вашел.

Спря и се замисли. Беше получил тайно изпратеното писмо на Женевиев и знаеше, че семейството му е наясно с опасността, която го заплашва. Запита се какво ли би направил, ако беше на тяхно място. Каза си, че родителите му първо биха се погрижили за спасението на Женевиев и едва после за своето собствено. Без съмнение бяха измислили план за бягството й, а самите те бяха останали у дома, за да й дадат време да се скрие. Женевиев със сигурност беше успяла да избяга, но какво беше станало с майка му и баща му?

Вашел се изкачи на тавана, където някога живееха слугите, и внимателно се огледа. Внезапно му хрумна нещо и издърпа големия тоалетен шкаф, поставен до стената на малката слугинска стая. Зад него нямаше нищо, но Вашел инстинктивно усети, че е на прав път, хукна по стаите и започна да размества мебелите, които стояха до стените. Най-после в спалнята на родителите си намери онова, което търсеше: зад гардероба беше пробита голяма дупка. Младият мъж се вмъкна в нея с треперещо от вълнение сърце и дори не забеляза, че златната верижка, която висеше на врата му, се откъсна и падна на пода.

Като достигна края на изкопания тунел, Вашел се изправи и доволно се огледа. Намираше се в дом номер четири, който по-рано принадлежеше на дук дьо ла Фийед. Доколкото си спомняше, семейството на дука беше едно от първите, арестувани след революцията. Родителите му бяха изкопали тунел до съседната къща и се бяха измъкнали през отвора. Естествено не бяха забравили да примъкнат на мястото му големия гардероб. Най-вероятно са се крили седмици наред в изоставената къща, докато вълненията около тайнственото им изчезване са утихнали. После са се измъкнали през задния вход, преоблечени като слуги, без никой да им обърне внимание. Ония глупаци, хората на Клод Рамбуйе, сигурно са наблюдавали само вратите на дом номер пет.

Вече беше сигурен, че близките му са успели да избягат и с леко сърце слезе на партера. Къщата на семейство Фийед също беше варварски ограбена и разрушена.

Вашел загаси свещта в кухнята и захвърли остатъка на пода. После се измъкна през задната врата и потъна в мрака на нощта.

Женевиев хвърли поглед към къщите, разположени в полукръг около Площада на победата, и загрижено прехапа устни. Впи очи във вратата на техния дом и сърцето й силно заби. Знаеше, че не биваше да идва тук, но тази вечер някаква магическа сила я теглеше към Плас Виктоар. Защо ли? — питаше се замислено тя. Какво я беше накарало да дойде тук? Клод непременно беше оставил постове край дома им. Наоколо не се виждаше жив човек, но нищо чудно пазачите да дебнат някъде в тъмнината и ей сега да дойдат да я хванат.

И какво от това! — каза си решително тя. Щом беше дошла дотук, трябваше да влезе в къщата. Знаеше от Беноа, че родителите й отдавна вече не живеят там. Но очакваше да намери оставен от тях знак, който да я насочи към по-нататъшната им съдба. Трябваше да се огледа.

Кимна на Ив-Пиер да я последва и тръгна по тъмната задна уличка към входа за кухнята.

Вратата не беше заключена. Женевиев влезе предпазливо и ноздрите й леко потръпнаха, усещайки слабия мирис на току-що изгасена свещ. Някой беше влизал в къщата малко преди нея. Сложи ръка на шпагата си и с тревога зачака очите й да свикнат с мрака.

После изтича през кухнята към трапезарията и сърцето й се сви при вида на опустошенията, причинени от Клод и хората му. Краката й стъпваха по натрошен порцелан. Само злобата беше накарала тия мъже да изпотрошат всичко, което не им беше харесало или не бяха могли да отнесат. Побесняла от гняв, Женевиев прибави още едно към списъка на престъпленията, за които се беше заклела да отмъсти един ден.

Претърси набързо къщата и разбра, че човекът, който е бил тук преди малко, вече го няма. Учудено поклати глава и се запита кой ли е бил той. В спалнята на родителите си, осветена от ярка лунна светлина, която проникваше през прозорците с откраднати завеси, тя забеляза пробитата в стената дупка и се наведе да я разгледа по-подробно. Погледът й се спря на скъсаната златна верижка, паднала на пода. Наведе се да я вземе и сърцето й подскочи от радост. Вече знаеше кой е влизал тук преди нея. Сграбчи ръката на Ив-Пиер и от очите й потекоха радостни сълзи.