Таен вампир

- Попи – каза, слушайки опасния си тон - Попи, хайде. Попи! Събуди се! – повдигайки тон. Ръцете му трепереха силно, разтърсвайки рамената на Попи.

Други ръце го отделиха.

- Какво, по дяволите, правиш – попита Джеймс спокойно.

- Попи? Попи? – Фил продължи да я гледа. Гърдите й се мърдаха. Лицето й изглеждаше невинно. Типът невинност като на новородените.

Тя се..променяше. Цветът на кожата й ставаше бяла и прозрачна. Като на един призрак, макар че Фил никога не бе виждал труп, знаеше че това е бледността на смъртта.

Попи бе оставила своето тяло. Тялото й беше равно и бездвижно, вече не беше пълно с живот. Ръката й беше пластична, не като на човек. Кожата й беше загубила блясъка си, сякаш някои я изтръгваше бавно.

Фил наклони главата си назад и издаде животински вик. Не беше човешки. Беше ръмжане.

- Уби я! – стана и се отправи към Джеймс – Каза, че само ще спи. Но я уби. Мъртва е!

Джеймс не се опита да отбегне атаката. Вместо това хвана ръката му и го отведе в коридора.

- Слухът е последното чувство, което те напуска – каза на Фил в ухото – може би още те чува.

Фил се освободи от хватката му и се отправи към столовата. Не знаеше какво става, но знаеше че има неща, които трябва да обсъждат. Попи беше мъртва. Беше си отишла.Взе стола и го удари , после ритна и масичката за кафе. Хвърли лампата, разглобявайки я и хвърляйки я в огъня.

- СПРИ – викна Джеймс по-силно от шума. Фил го видя и се затича към него. Силата му накара Джеймс да

потрепне. Паднаха на земята и двамата.

-Уби я! – Фил изръмжа и се опита да удуши Джеймс..

Сребро. Очите на Джеймс светеха като сребро. Хвана Фил болезнено за китките.

-Засега, Филип.- изсъска.

Нешо в начина, по който го каза, го накара са се спре. Почти ридаейки, се опита да си поеме дъх.

-Ако трябва, ще те убия, за да запазя Попи жива – каза Джеймс. Гласът беше все по-заплашителен и все по спасителен – И ще я запазим само ако спреш и правим това, което аз ти казвам. Точно това, което ти казвам. Разбрано?- Избута Фил силно, почти удряйки го в стената. Странно, но беше точно това, което трябваше да каже. Джеймс разбираше, че се притеснява за Попи. И дори да изглеждаше странно, Фил беше стигнал дотам, че вярваше в това, което Джеймс му казва.

Остатъкът от лудата гняв на Фил изчезна. Вдиша дълбоко.

- Добре. Разбирам го. – каза внезапно. Беше свикнал с бремето- неговото и на другите. Не му харесваше Джеймс да командва. Но в този случай не можеше да направи нищо.

– Но... тя е мъртва, нали ?

- Зависи как го поглеждаш – каза Джеймс, скачайки и сядайки бавно на пода. Погледна стаята, устата му образува усмивка

– Нищо не се обърка, Фил. Всичко мина както трябваше да бъде...освен това. Щяхме да оставим родителите ти да дойдат и да я намерят, но сега нямаме тази възможност. Няма начин да обясним това освен да кажем истината.

- И истината е..?

- Че си отишъл горе и си я намерил мъртва и си се побъркал. И после аз съм звъннал на родителите....

Знаеш в кой ресторант са нали ?

- Във „Валентин”. Майка ми каза, че са имали късмет да получат маса.

-Добре. Това ще послужи. Но първо трябва да почистим стаята. Да изнесем свещите и всичко останало.Трябва да изглежда че си е легнала да спи , както всяка друга вечер.

Фил погледна вратата от стъкло. Започна да се стъмва. Но Попи не беше спала много полезно.

-Ще кажем, че е била изморена и че ни е казала да отидем да гледаме телевизия – каза бавно, опитвайки се да успокои съзнанието и погледа си – и тогава ще кажем, че аз съм отишъл да я видя как е.

-Добре – каза Джеймс, със слаба усмивка, която не докосна очите му.

Не им отне много време да изчистят стаята й. Най-трудното за Фил бе да държи погледа си далеч от Попи, и всеки път, когато я погледнеше, го болеше сърцето. Изглеждаше толкова малка, толкова деликатна. Един Новогодишен Ангел по средата на юни.

Мразеше да обича плюшените животинки.

-Ще се събуди, нали? – каза, без да гледа към Джеймс.

- Боже! Надявам се! – каза Джеймс и гласът му звучеше изморен . Звучеше повече като молба, отколкото като желание – Ако не го направи, няма да е нужно да ме преследваш с кол, Фил . Аз ще се погрижа сам за себе си.

Фил се намръщи и се издразни.

- Не бъди глупав – каза брутално – Ако Попи искаше нещо.. по точно ако иска нещо то-е живот. Да отнемеш живота си, е все едно да й удариш шамар в лицето. Плюс това, дори да върви към лошо , ти направи всичко, което можа. Да се обвиняваш е глупаво.

Джеймс го гледаше сдържано и Фил усети, че все още можеха да се изненадват един друг. След това

Джеймс се съгласи бавно.

- Благодаря.

Беше чудо. За първи път бяха в съгласие. Филип усети странна връзка по между им.

Отмести поглед и каза набързо.

- Трябва ли да се обаждаме вече в ресторанта?

Джеймс погледна часовника си

-След няколко минути.

-Ако чакаме много ще са си тръгнали, когато се обадим.

-Това не е от значение. Важното е да не идват лекари да я съживяват или да я отвеждат в болницата. Което значи, че трябва да е студена, когато някои дойде тук.

Фил усети вълна на ужас.

-След всичко си студенокръвна змия.