Таен вампир

- Не мога да повярвам, че си е отишла – каза един тип от отбора на Фил.

- Никога няма да я забравя – проплака една от приятелките и.

Фил беше с черен костюм и седеше прав заедно с майка си и Клиф. Имаше опашка като на сватбите. Майка му не спираше да отговаря с „Благодаря, че дойдохме”, прегръщайки хората. Те отиваха докосваха, ковчега и плачеха.

По средата на всичко това стана нещо странно. Фил беше въвлечен в плача. Истината беше, че смъртта на Попи бе толкова реална, че нещото с вампирите изглеждаше като сън. Малко по малко, започна да се вярва в историята, че се преструваше. След това, всички бяха толкова сигурни. Попи имаше рак и сега беше мъртва. Вампирите бяха само измислица, суеверие.

Джеймс не отиде на поклонението.

Попи сънуваше.

Ходеше по океана заедно с Джеймс. Беше горещо. Тя можеше да помирише солта и краката й бяха мокри и пълни с пясък. Носеше нов бански от типа, който си сменя цвета когато се намокри. Очакваше Джеймс да се загледа в него, но той не каза нищо по въпроса.

След това си даде сметка, че той носеше маска. И беше учудващо, защото щеше да се изпече по един много странен начин,оставяйки лицето си бяло.

- Не трябва ли да свалиш това? – му каза, мислейки, че ще може да помогне.

- Нося го за мое добро – каза Джеймс, само че не беше неговия глас.

Попи се уплаши. Приближи се и свали маската. Не беше Джеймс. Беше едно момче с пепеляво руса коса,дори по-светла и от на Фил. Защо не беше забелязала цвета на косата му по-рано? Очите му бяха зелени и сини.

- Кой си ти? – попита Попи. Страхуваше се.

- Няма да ти кажа – усмихна се. Очите му бяха виолетови. Тогава повдигна ръката си и видя че подпира една Попи. Или поне приличаше на Попи, само дето беше черна.

Погали бузата й с цвете.

- Само помни – каза, все още усмихвайки се

– Понякога се случват лоши неща.

-Какво?

-Понякога се случват лоши неща с магията – каза , обръщайки се и отивайки си. Сега не се усмихваше Попи. Дори нямаше следи по пясъка.

Попи беше сама и океанът беше бурен. Облаците се концентрираха върху нея. Искаше да се събуди, но не можеше, беше сама и уплашена. Прескочи цветето и тъгата я застигна.

- Джеймс!

Фил седна на леглото , с ускорено сърце.

Господи, какво беше станало? Нещо като вик – гласът на Попи. „Халюцинирам си”

Нещо, което не беше изненадващо. Беше понеделник, денят на погребението на Попи.

След, Фил погледна часовника, четири часа трябваше да са в църквата. Нормално бе да я сънува. Но звучеше толкова ужасяваща... Фил избута мислите от главата си. Не беше сложно. Беше си внушил, че Попи беше мъртва, а мъртвите не викаха.

На погребението, Фил се учуди. Баща му беше там. Носеше нещо като костюм, но сакото не си отиваше с панталоните и вратовръзката беше намачкана.

-Пристигнах веднага щом разбрах....

- Добре. Къде беше? – попита го майката на Фил. Леките линийки на напрежение се личаха, както ставаше винаги, когато говореше с него.

- На екскурзия в планините Блу Ридж. Следващия път, заклевам се ще оставя номер за контакт.Ще си прегледам съобщенията... – започна да плаче. Майката не каза нищо повече. Просто се приближи и сърцето на Фил избучи, когато се сграбчиха взаимно. Знаеше, че баща му беше неотговорен и правеше много лоши неща.Но никой, никога не бе обичал майка му толкова много. В този момент Фил не можеше да го отрече.

Дори не можеше да го сравни със Клиф.

Изненадващото беше, че той се обърна към Фил преди молитвата.

-Знаеш ли .. дойде при мен онази нощ – каза тихо – ....духът й, искам да кажа. Посети ме.

Фил го гледаше. Този беше типът странни фрази, който ги беше накарал да се разведат.Баща му винаги говореше за странните сънища и нещата. които не съществуват.

Като изключим, че колекционираше астрологически, номерологически и тем подобни предмети.

-Не я видях, но я чух. Викаше ме. Но дано не беше толкова уплашен гласът й. Не го казвай на майка ти, но не мисля, че е в покой – положи ръка на лицето си.

Фил усети всяко косъмче по вратът му да се наежва. Но ужасът му изчезна веднага след като започна церемонията. Слушайки неща като.

-Попи винаги ще е в нашите сърца.

Moментът беше ужасен. Две от приятелките на Попи припаднаха, хленчейки истерично.Майката на Фил се наклони и се подпря на ковчега. Нямаше време да мисли – тогава и после в къщата си.

Но вкъщи беше мястото, където двата свята на Фил се удариха. Посредата на объркването, видя Джеймс. Не знаеше какво да направи. Не схващаше какво ставаше. Фил не знаеше дали да му каже, че шегата беше свършила.

Преди да може да направи каквото и да е, Джеймс се приближи и прошепна:

- Приготви се за 11:00 тази вечер.

Фил беше раздразнен

-За какво?

-Само се приготви. ОК? И носи някакви дрехи за Попи. Които няма да им липсват – Фил не каза нищо и Джеймс му посвети един ожесточен поглед.

-Трябва да я измъкнем, идиот. Или искаш да си я оставим там?

БАМ! Това беше звукът от двата свята, удряйки се. За момент, Фил беше там, носейки се в пространствотос краката във въздуха.

Тогава със един нормален тон,той се наклони към стената и се облегна.

- Не мога. Не мога да го направя. Луд ли си ?