Таен вампир

- Практичен съм – говореше Джеймс, сякаш се обръщаше към дете. Пипна едната ръка на Попи, която беше на леглото.

- Добре е. Сега е моментът. Ще се обадя. Можеш пак да полудееш ако искаш.

Фил разтърси глава. Вече нямаше енергия. Но имаше желание да плаче, нещо което беше добре. Да плаче и плаче като дете, което бяха наранили.

-Обади се на майка ми – каза плътно.

Коленичи на земята до леглото на Попи и зачака.

Музиката беше изгасена и можеше да се чува телевизора от столовата. Не усети как времето мина, докато не чу една кола да се спира пред къщата.

Положи глава на чаршафа на леглото на Попи. Сълзите бяха абсолютно истински. В онзи момент беше сигурен, че я бе загубил завинаги.

-Приготви се – каза Джеймс зад него – Идват.

Глава единадесета

Следващите часове бяха най-лошите в живота на Фил.

Първото и най-лошото беше майка му. Когато влезе, приоритетите му се промениха от търсене на утеха от

нея в утешавайки я.И разбира се нямаше начин да направи това. Всичко, което можеше е да е с нея.

„Прекалено жестоко е” – помисли си. Но нямаше начин да й го каже. И никога нямаше да го повярва, и ако

го направеше , това щеше да я постави в опасност.

Докторите пристигнаха, но след Д-р Франклин.

-Аз му се обадих – каза Джеймс на Фил по време на едно от прекъсванията майка му, докато плачеше на

рамото на Клиф.

-Защо?

- За да е лесно. В това състояние, медиците установяват часа на смъртта ако са я видели преди по-малко от

20 дена и знаят причината. Не искаме да я отведат в болница или нещо такова.

Фил разтърси глава

-Защо? Какъв е проблемът на болниците?

- Моя проблем – каза Джеймс с един различен глас – В болниците правят аутопсии.

Фил се смрази. Отвори устата си, но не излезе нито звук от нея.

- И в погребалното бюро могат да балсамират хората. Затова трябва да съм тук когато дойдат за тялото й.

Трябва да ги обърквам за да не й правят тези неща, да не й пришиват устните или ...

Фил тръгна към банята и повърна. Отново мразеше Джеймс.

Но никой не я отведе в болницата и Д-р Франклин не спомена нищо за аутопсия. Само подържа ръката на майка му и заговори бавно как тези неща ставаха, и как Попи поне си е отишла без болка.

- Но днес беше по-добре – прошепна майката на Попи между сълзите – Ох, момиченцето ми, момиченцето ми. Беше в лошо състояние, но днес се беше пооправила..

-Понякога се случва това – каза Д-р Франклин – Това е нещо като последна въздишка от живота.

- Но аз не бях до нея – каза майката на Фил, и сега нямаше сълзи, само ужасния звук на гузност

– Беше сама когато почина.

Фил каза:

-Беше заспала. Отиде да спи и никога не се събуди. Ако я погледнеш ще видиш колко е спокойна.

Продължи да говори неща от този тип, както Клиф и медикът, и след малко докторите си тръгнаха. И малко по-късно, когато майката му седеше на леглото на Попи, милвайки косата й, хората от погребалното бюро пристигнаха.

-Дайте ми няколко минутки – каза майката на Фил , със пресъхнали и бледи очи – Нуждая е от няколко минути насаме с нея.

Тези от погребалното останаха в столовата и Джеймс ги гледаше.Фил знаеше какво ставаше. Джеймс впиваше умът си в тях за да ги накара да не я балсамират.

-Религиозни, а? – каза на един от мъжете на Клиф, счупвайки дългата тишина

Клиф го гледаше с извити вежди

-Какво по дяволите говориш.

Човекът се съгласи.

-Няма проблем. Разбирам го.

Фил също го разбра. Това което слушаше мъжът, не беше това което Клиф му казваше.

-Единственото нещо, което е .. мисля че ще искате да направите поклонението скоро – каза човекът на Клиф

– Или ако не ще трябва да се със затворен ковчег.

- Да, беше неочаквано – каза Клиф с треперещо лице – Беше една много кратка болест.

Да , сега слушаше каквото му казваха. Фил погледна Джеймс и видя как потта се стичаше по челото му. Със сигурност беше трудно да контролира три съзнания наведнъж.

Накрая Клиф отиде да потърси майката на Фил. Заведе я в главната стая, за да я предпази от това което щеше да види. Това, което беше, че двама от мъжете влязоха в стаята на Попи с една торба за тяло и с една кушетка. Когато излязоха имаше една малка издутина в торбата. Фил усети, че отново губи контрол. Искаше да свърши с всичко. Искаше да направи един маратон, за да се отдалечи от там.

Заедно с това, краката му се подкосиха и зрението му си отиде. Силни ръце го подпряха и го занесоха до един стол.

- Дръж се – каза Джеймс

– Само още няколко минути. Вече почти се свърши.

В този момент Фил почти можеше да му прости, че беше един чудовищен кръвопиец.

Беше вече късно през нощта, когато всички отидоха да си легнат. Да си легнат, не да спят. Фил чувстваше една голяма болка и нещастие, които преминаваха от гърлото му към петите му. И беше буден цяла нощ, докато слънцето изгря.

Погребалното беше като замък, и стаята на Попи беше пълна с цветя и хора. Тя лежеше в бял ковчег със златни кантове, и от далеч изглеждаше сякаш спи. Фил я гледаше. Заедно с това, посетителите, които я гледаха и се тълпяха при нея. Никога не бе забелязвал колко хора обичаха Попи.

- Беше изпълнена с живот – каза госпожата по Английски.