Таен вампир

- Ти си този, който е луд. Действаш сякаш не се е случило. И трябва да ми помогнеш , защото не мога да го

направя сам. В начало ще е дезориентирана, като сумнанбул. Ще се нуждае от теб.

Това възбуди Фил. Присъедини се и прошепна

- Чу ли я тази нощ?

Джеймс погледна на другата страна.

- Не беше будна. Само сънуваше.

- Как бих могъл да я чуя от толкова далече? Дори и баща ми. Виж – хвана Джеймс за ревера на якето

 – Сигурен ли си, че е добре?

- Преди минута беше сигурен, че си е отишла завинаги. Сега искаш да ти гарантирам, че е добре. Хубаво, не мога да ти кажа нищо – Гледаше Фил със студени очи, като сив лед.

 – Никога не съм го правил. ОК?

Само следвай инструкциите.И има неща, които могат за се объркат. Но. – каза, когато Фил си отвори устата

– Това, което е, че ако я оставим там където е, ще е едно много неприятно събуждане. Разбра ли ?

Ръцете на Фил се отвориха бавно и пусна якето му.

- Да. Съжалявам. Просто още не спирам да вярвам в това – Погледна нагоре и видя, че лицето на Джеймс се бе отпуснало

– Но ако викаше последната нощ..това значи, че е жива, нали?

- И силна – каза Джеймс

– Никога не съм познавал по-силна телепатка. Ще е невероятна.

Фил се опита да не си го представя. Разбира се Джеймс беше вампир, и изглеждаше перфектно нормален – почти винаги. Но Фил си представяше Попи едно чудовище като от филмите на Холивуд.

- Никакви посетители тази вечер – но втората беше отворена.

„ Не искам да съм тук” – помили си Фил

****

Джеймс шофираше по улицата, която заобикаляше гробищата и паркира под един голямо и старо дърво.

- Какво ще стане ако някой ни види? Нямат ли пазачи или нещо такова?

- Имат един, охраняващ нощем. Спи. Оправих се с него преди да те взема.

Джеймс излезе от колата и започна да вади разни неща от задната седалка. Два тежки фенера. Един лост. Няколко напела. И две нови лопати.

- Помогни ми да ги нося.

- За какво е всичко това? – попита, помагайки му.

Земята скърцаше под краката му, докато той следваше Джеймс по тесния път.Изкачиха се по някакви дървени стълби и на слизане се озоваха в земята на играчките.

Така го бе нарекъл някой от погребалното. Фил беше чул двама от работата на Клиф да говорят да него. Беше секция, където бяха погребани децата. Личеше само по гробовете, защото имаше малки куполи отгоре.

Гробът на Попи беше точно в тази секция. Все още нямаше надгробна плоча, разбира се. Само беше набелязан със зелена пластична марка Джеймс хвърли всичко върху тревата и коленичи, за да разгледа земята със фенера.

Фил остана прав тихо, разглеждайки гробището. Все още го беше страх. От една страна, че можеха да ги хванат по средата, а от друга, че можеше да не ги хванат. Единствените звуци, които се чуваха бяха от щурци. Клоните и листата на дървото се разлюляваха от вятъра.

-Добре – каза Джеймс

 - Първо трябва да махнем изкуствената част.

- А? – Фил дори не беше помислил защо вече беше пораснала трева на гроба. Разбира се тя не беше истинска. Джеймс намери един ъгъл и я търкулна като килим.

Фил намери друг ъгъл. Пластовете са около осем инча и два метра. Бяха тежки, но не твърде сложно и да ги навият, и да ги отместят от гроба.

- Остави ги там. Трябва да ги сложим отново след това. - Изръмжа Джеймс.

-Не искаме, да се сетят, че някой е бил тук.А светлина огря в съзнанието на Фил.

- За това е всичко.

- Точно така. Малко смет няма да е подозрително. Но ако оставим пръст навсякъде някой ще започне да пита - Джеймс пусна кутиите около гроба. Фил му помогна да ги опъне.

Когато свалиха горния пласт всичко беше само земя.. Фил посочи с фенерче и взе лопатата.

„Не мога да повярвам че правя това” - помисли си той.

Но го направи. Докато всичко беше физическа работа, копаене в земята, щеше да е добре. Той се онцентрира върху това и заби лопата.

Той потъна в земята, без да се оплаква. Беше лесно да се запълни лопатата и да го постави на картона. Но когато хвърли вече тридесет лопати, започна да се уморява.

- Това е лудост. Ние се нуждаем от булдозер – каза той, изтривайки челото му.

- Можеш да си починеш, ако искаш. - Каза Джеймс студено.

Фил го разбира. Джеймс е булдозер. Това беше най-силният човек, когото Фил бе виждал.Лопата след лопата вкопана, без дори да се изцапа . Правеше го да изглежда забавно.

- Защо не си в никой спортен екип в училище?

- Обичам индивидуалните спортове. Като борбата. - каза Джеймс и се усмихна само за миг. Коментара беше двусмислен . Той искаше да каже да се бори, например с Жаклин или Михаела.

А в този време, Фил не можеше да не се усмихне също. Той не може да мисли как да го порицава

Дори и с Джеймс, му отне известно време за отстрани земята. Беше по-дълбоко, отколкото е необходимо, мислеше Фил. Когато най-накрая лопата удари нещо твърдо, той разбра защо.

-Това е кутия.- Заяви Джеймс.

-Каква кутия?

-Кутия за погребение. Те поставят в ковчега вътре, за да не бъде премазан от земята. Излез и ми подай лоста.

Фил излезе от дупката и му подаде лоста. Сега можеше да види кутията. Беше незавършена, но предположи , че е правоъгълна кутия с катинар. Джеймс сваляше заключалката с лоста