Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))

„Когато почтеният и чистосърдечен Мартин Уебстър получава писмо от «Флагстаф Лайф» с настойчив съвет да прехвърли спестяванията си към друг фонд, той го прави, защото е убеден, че маститите финансови експерти, на които е поверил парите си, знаят най-добре кое е в негов интерес.

Две седмици по-късно Мартин открива потресено, че същите тези експерти са го измамили и са го лишили от възможността да спечели 20 000 лири стерлинги.

«Жена ми се разболя, като разбра за станалото — сподели Мартин пред „Дейли Уорлд“. — Състоянието й много ме тревожи!»“

— Дженис? — питам уж между другото аз. — Добре ли си? Да не ти е зле… или нещо подобно?

— Малко съм нервна, да си призная — казва тя, като отклонява за миг поглед от огледалото. — Така е всеки път, като ме снимат.

„Нервите ми са опънати до скъсване — споделя мисиз Уебстър с треперещ глас. — Никога, през целия ми живот, не съм се чувствала така отвратително предадена и измамена.“

— Е, мисля, че събрах достатъчно материал — казвам, като изключвам диктофона и ставам. — Вероятно ще се наложи МЪНИЧКО да попроменя нещата от записа, за да стане историята по-четивна. Не възразявате, нали?

— Не, разбира се! — възкликва Дженис. — Пиши, както сметнеш за добре, Беки! Имаме ти пълно доверие.

— Какво следва сега? — пита Мартин.

— Отивам да се обадя и да поговоря с хората от „Флагстаф Лайф“ — обяснявам му аз. — Да изслушам защитата, един вид.

— Защита ли? Каква защита?! — възмущава се Мартин. — Нищо не може да оправдае начина, по който постъпиха с нас!

— Знам — казвам и му се усмихвам широко. — Точно за това става дума.

Връщам се вкъщи и се качвам в стаята си с щастливото усещане за прилив на адреналин. Остава ми само да си осигуря някакъв цитат от страна на „Флагстаф Лайф“ и мога да започна да пиша. Нямам много време — най-късно до два следобед трябва да съм написала материала си, за да може да излезе в утрешния брой. Господи, колко вълнуващо! Защо ли никога преди не съм смятала работата си за интересна и вълнуваща?

Грабвам телефона и набирам номера на „Флагстаф Лайф“ — само за да изслушам запис на студен женски глас, който ме уведомява, че всички журналистически въпроси трябва да бъдат отправяни към наетата външна фирма за връзки с обществеността, на телефон… Номерът ми звучи някак смътно познато. Замислям се за миг, после бързо го набирам.

— „Брандън Къмюникейшънс“, добър ден — отговаря ми мелодичен женски глас.

О, Боже, ами да, разбира се! Изведнъж ми прималява. Когато чувам името Брандън, имам чувството, че някой най-неочаквано ме удря е юмрук в слънчевия сплит. Напълно бях забравила Люк Брандън. Да си призная, напълно бях забравила абсолютно целия си живот в Лондон. Пък и честно, нямам никакво желание да си ги припомням.

Добре де, не е задължително да говоря лично с него, нали така?

— Здравейте — казвам в слушалката. — Обажда се Ребека Блумууд от… ъъъ… Бих искала да уточня някои неща във връзка с „Флагстаф Лайф“.

— Момент да проверя… — отговаря момичето. — Да, банката е клиент на Люк Брандън. Ще ви свържа с неговата асистентка.

Преди да успея да кажа каквото и да било, чувам в слушалката мелодийката, която ти пускат, докато те прехвърлят насам-натам по линиите.

О, Боже!

О, БОЖЕ! Не, не мога да го направя! Не съм в състояние да говоря с Люк Брандън. Листът, на който съм нахвърляла въпросите си, е пред очите ми, но не мога и думичка да прочета. Отново изпитвам безкрайното унижение, което изживях в „Хародс“. Пак се присвивам от болка, както и тогава, когато чух снизходителния тон на гласа му и осъзнах какво мнение има за мен — че служа за посмешище; че съм едно голямо нищо.

„Вземи се в ръце, Ребека! — казвам си твърдо. — МОЖЕШ да го направиш!“ Добре де, мога да го направя. Ще говоря сухо и делово, ще си задам въпросите и…

— Ребека! — долита женски глас откъм слушалката. — Как си? Алиша е на телефона.

— О! — възкликвам изненадано. — Мислех, че ще мога да поговоря с Люк. Става дума за „Флагстаф Лайф“.

— Да, разбирам — отвръща сухо и делово Алиша. — Но Люк Брандън е изключително зает човек. Убедена съм, че и аз ще мога да отговоря на всичките ти въпроси.

— Ами добре тогава — казвам и замълчавам за миг. После питам: — Но „Флагстаф Лайф“ не е ваш клиент, нали?

— Смятам, че в случая това е без значение — позасмива се Алиша. — Какво те интересува по-точно?