Теодор Буун - Момчето адвокат

Според госпожа Буун Айк бе изглеждал като типичния данъчен адвокат-със строг тъмен костюм и вратовръзка, - преди да си навлече неприятностите. Сега приличаше на застаряващо хипи и отричаше всичко. Истински бунтар.

- Как е любимият ми племенник? - попита той, след като Тео седна срещу него.

- Страхотно - отвърна Тео. Айк нямаше друг племенник. - Как мина денят ти?

Айк посочи хаоса на бюрото.

- Както обикновено. Решавам паричните проблеми на хора без пари. Как вървят нещата в „Буун и Буун“?

- Всичко е по старому.

Въпреки че работеше на няколко преки от родителите на Тео, Айк рядко се виждаше с тях. Отношенията им бяха останали добри, но миналото още не бе забравено.

- Как е училището?

- Добре.

- Още ли си отличник?

- Да. Но май ще ми пишат петица по химия.

- Очаквам от теб само шестици.

Не си единственият, помисли си Тео. Не беше сигурен защо Айк обсъжда оценките му, но предполагаше, че всеки чичо го прави. Родителите на Тео твърдяха, че Айк е много умен и е завършил колеж само за три години.

- Майка ти добре ли е?

- Да, постоянно работи.

Айк никога не питаше за господин Буун.

- Предполагам, че се вълнуваш за утрешния процес.

- Да. Учителят по, Държава и право“ ще ни води в съда. Ще прекараме там целия ден. Ти ще ходиш ли? - поинтересува се Тео, макар да знаеше отговора.

Айк изсумтя с отвращение.

- Не. Никога не влизам доброволно в съдебна зала. А и съм доста зает.

Типичен представител на семейство Буун.

- Нямам търпение да започне - каза Тео.

- Все още ли мислиш за адвокатска кариера?

- Лошо ли е?

- Не, ни най-малко. - Двамата водеха същия спор всяка седмица. Айк настояваше Тео да избере някаква творческа професия - архитект или художник. - Повечето деца мечтаят да бъдат полицаи, пожарникари, спортисти или актьори. Не познавам друго хлапе, което толкова да иска да стане адвокат.

- Всеки трябва да се занимава с нещо.

- Така е. Клифърд Нанс, защитникът на подсъдимия Пийт Дъфи, е изключителен. Виждал ли си го някога в действие?

- Не и в голям процес. Наблюдавал съм го как представя различни искове пред съдията, но не и по време на наказателно дело.

- Преди познавах добре Клифърд. Оттогава минаха много години. Обзалагам се, че ще спечели.

- Смяташ ли?

- Да. Доколкото разбрах, обвинението не разполага с доказателства.

Въпреки че беше доста саможив, Айк винаги знаеше последните слухове в съда. Бащата на Тео предполагаше, че си набавя тази информация, докато играе покер с група пенсионирани адвокати.

- Наистина няма доказателства, че Пийт Дъфи е убил съпругата си - заяви Айк. - Прокурорът може да установи наличие на мотив и да подхвърли някои предположения, но нищо повече.

- Какъв е мотивът? - попита Тео, макар че имаше готов отговор. Искаше да провери доколко Айк е запознат със случая и каква част от информацията е готов да сподели.

- Пари. Един милион долара. Преди две години Пийт Дъфи направил застраховка живот на жена си. След смъртта й той трябвало да получи един милион. Бизнесът му не вървял добре напоследък. Нуждаел се от пари. Говори се, че е решил да вземе нещата в свои ръце. В буквалния смисъл на думата.

- И госпожа Дъфи е била удушена?

Тео беше чел всички статии за убийството и знаеше причината за смъртта.

- Така твърдят. Починала е от задушаване. Прокурорът ще заяви, че подсъдимият Дъфи я е убил, след което е обърнал къщата наопаки и е взел всичките й бижута. Искал е да създаде впечатлението, че жертвата е нападната от крадци.

- А какво ще докаже господин Нанс?

- Не е необходимо да доказва нищо. Просто ще изтъкне липсата на доказателства, че господин Дъфи е бил на местопрестъплението. Доколкото знам, няма очевидци, които да са го видели там. Прокурорът е изправен пред много тежък случай.

- Смяташ ли, че е виновен?

Айк разкърши пръсти и сложи ръце на тила си. Замисли се за миг и отвърна:

- Вероятно. Обзалагам се, че Дъфи е подготвил убийството изключително внимателно. После всичко се е развило по план. Понякога онези хора вършат странни неща.

„Онези хора“ живееха в „Уейвърли Крийк“ - богаташки квартал, построен в близост до голф клуба и защитен от висока ограда. Те населяваха отскоро града за разлика от по-старите обитатели, смятащи се за истинските жители на Стратънбърг. „Те живеят в „Крийк“ беше често използван израз. Обикновено се отнасяше за хора, които не допринасят с нищо за другите и се интересуват предимно от пари. Тео не разбираше защо се прави подобно разграничение. Част от неговите приятели живееха в „Уейвърли Крийк“. Родителите му също имаха клиенти от там. Кварталът се намираше само на три километра източно от града, но сякаш беше на друга планета.

Госпожа Буун често повтаряше, че жителите на малките градове прекарват твърде много време в обсъждане на другите. Още като дете Тео бе научен да не слага етикети на хората.