Теодор Буун - Момчето адвокат

- Теодор, скъпи, не си готов да учиш право. Вече го обсъдихме. Нека напредваме с малки крачки. Първо изкарай осми клас, после ще те запишем в гимназията. Още си дете. Наслаждавай се на свободата.

Тео сви рамене и не отговори.

- А сега е време за домашните.

За миг Тео си спомни за госпожа Ебърли и семейните й проблеми. Понечи да каже нещо, но реши да замълчи. Беше обещал да пази тайна.

Телефонът иззвъня и Елза прехвърли на майка му поредното важно обаждане.

- Извини ме, Теди. И, моля те, не забравяй да се усмихваш - не пропусна да му напомни госпожа Буун.

Тео взе раницата си и излезе. Прекоси стаята с ксерокса, която винаги беше разхвърляна, и мина през две складови помещения, отрупани с огромни кашони със стари документи.

Той беше единственият осмокласник в Стратънбърг със собствена адвокатска кантора. Кабинетът му се помещаваше в малка стаичка, пристроена към къщата преди десетилетия. В миналото фирмата я бе ползвала за съхраняване на ненужна юридическа литература. Бюрото беше всъщност сгъваема маса и далеч не изглеждаше толкова подредено, колкото това на майка му. В сравнение с баща си обаче Тео беше доста по-организиран. Той седеше на стар въртящ се стол, който родителите му бяха изхвърлили след ремонта на библиотеката в своята кантора. На едната стена висеше голям плакат на „Туинс“ с програма на мачовете за сезона. В дъното имаше врата, водеща към малка веранда. От нея се излизаше в задния двор, който беше покрит с чакъл и се ползваше за паркинг.

Тео извади тетрадките от раницата и се зае с домашните. Според едно строго правило, наложено от родителите му преди години, трябваше да е приключил с тях до вечеря. Тео страдаше от астма и не присъстваше на спортните занимания в училище. Затова си осигуряваше отлични оценки по всички предмети. Постепенно бе приел неохотно факта, че академичните успехи са добър заместител на пропуснатите мачове. Все пак му разрешаваха да играе голф и всяка неделя в девет сутринта двамата с баща му се отправяха към игрището.

Някой почука на задната врата.

Санди Коу учеше във випуска на Тео, но в друг клас. Двамата не се познаваха добре. Санди беше симпатичен, но доста мълчалив. Сега явно имаше нужда да поговори с някого и Тео го покани да влезе. Санди взе сгъваемия стол от ъгъла. Когато момчетата седнаха, вътре не остана много място.

- Може ли да обсъдим нещо насаме? - попита Санди. Изглеждаше смутен и разтревожен.

- Разбира се. Какво се е случило?

- Нуждая се от съвет. Не съм сигурен какво точно става, но искам да го споделя с някого.

Адвокатът Тео отвърна:

- Обещавам да пазя тайна.

- Добре. Преди няколко месеца уволниха баща ми от работа. Атмосферата вкъщи е доста напрегната.

Той спря и изчака Тео да каже нещо.

- Съжалявам.

- Снощи родителите ми водиха сериозен разговор в кухнята и аз чух всичко. Не биваше да подслушвам, но не можах да се сдържа. Знаеш ли какво означава „изземване при просрочие“?

- Да.

- Ще ми обясниш ли?

- Напоследък този термин се среща често. Означава, че човек, който притежава дадена къща, спира да изплаща вноските по ипотеката си. Затова банката решава да му отнеме къщата.

- Не разбирам.

- Нещата стоят по следния начин. - Тео взе един учебник и го сложи в средата на бюрото. - Да приемем, че това е къщата, която искаш да купиш. Струва сто хиляди долара, но ти нямаш толкова пари и си принуден да ги вземаш назаем от банката. - Той постави една тетрадка до учебника. - Ето я и нея.

- Ясно.

- Тя ти дава сто хиляди, а ти купуваш къщата от продавача. Съгласяваш се да изплащаш на банката по петстотин долара на месец в продължение на трийсет години.

- Трийсет години?

- Да. Обикновено договорът се сключва за такъв срок. Банката ти начислява допълнителна такса за заема. Нарича се лихва. Всеки месец си длъжен да изплащаш част от стоте хиляди плюс съответната лихва. Сделката е добра и за двете страни. Ти получаваш къщата, която желаеш, а банката печели от лихвата. Нещата вървят добре до момента, в който поради някаква причина спреш да правиш месечните вноски по ипотеката.

- Какво е ипотека?

- Която споменах току-що ли? Банката притежава къщата, докато не изплатиш целия заем. Ако се забавиш с вноските, тя има право да ти я отнеме. Може да те изгони и да прибере къщата. Ето какво става, когато не можеш да си плащаш ипотеката.

Тео стовари тетрадката върху учебника.

- Майка ми се разплака, като разбра, че трябва да се изнесем. Живеем в къщата, откакто съм се родил.

Тео включи лаптопа си.

- Ужасно е - каза той. - И напоследък се случва доста често.

Санди сведе глава. Изглеждаше отчаян.

- Как се казва баща ти?

- Томас. Томас Коу.

- А майка ти?

- Ивлин.

Тео затрака по клавиатурата.

- Какъв е точният ви адрес?

- Улица "Бенингтън" номер осемстотин и четиринайсет.

Тео натисна още няколко клавиша, изчака за миг и възкликна:

- Боже!

- Какво става?

- Банката е „Секюрити Тръст“ на Мейн Стрийт. Преди четиринайсет години родителите ти са взели назаем сто и двайсет хиляди долара за период от трийсет години. Не са плащали месечните вноски от четири месеца.

- От четири месеца?

- Да.

- И цялата информация се намира в интернет?