Теодор Буун - Момчето адвокат

Според прокурора Пийт Дъфи знаел, че съпругата му ще си бъде вкъщи по това време. Имал ключ от собствения си дом, разполагал с електрическа количка минути преди убийството и играел голф на празно игрище. Почти не съществувал шанс някой да го забележи.

- Подготвил е всичко много внимателно - повтори многократно господин Хоугън.

Самият факт, че опитният прокурор беше убеден във вината на господин Дъфи, придаваше правдоподобност на твърденията му. Ако повтаряш нещо достатъчно често, хората започват да ти вярват. Господин Маунт обичаше да казва, че презумпцията за невинност звучи смешно в наши дни. Подсъдимите често биват приемани като извършители на престъплението.

На Тео също му беше трудно да допусне, че господин Дъфи е невинен, особено в този момент.

- Защо господин Дъфи е убил съпругата си? - попита Джак Хоугън съдебните заседатели. Изглежда, имаше готов отговор. - Заради пари, дами и господа. - С подчертан драматизъм той взе един документ от масата и обяви: - Това е застраховка живот на стойност един милион долара, направена от Питър Дъфи преди две години. Полицата е издадена на името на Майра Дъфи, неговата покойна съпруга.

В залата настъпи пълна тишина. Вината на подсъдимия нарастваше с всяка минута.

Господин Хоугън разлисти полицата, запозна заседателите със съдържанието й и постепенно смекчи тона. Когато най-накрая приключи, остави документа на масата и заговори за финансовите проблеми на господин Дъфи. Подсъдимият се занимавал с продажба на недвижими имоти. В началото печелел добре, но изведнъж загубил всичко и банките започнали да го притискат. Господин Хоугън обеща да докаже на заседателите, че Питър Дъфи е бил изправен пред фалит.

Подсъдимият се нуждаел от пари и затова направил застраховката.

Прокурорът продължи с мотива на престъплението. Бракът на господин и госпожа Дъфи не вървял добре. Те имали много проблеми и няколко пъти се разделяли. И двамата се свързали с бракоразводни адвокати, но не подали молба за развод.

За да обобщи казаното до момента, господин Хоугън се приближи до съдебните заседатели и се взря в тях със сериозно изражение.

- Става дума за хладнокръвно убийство, дами и господа. Старателно подготвено и внимателно извършено, без каквито и да е следи. Няма очевидци или доказателства. Открито е само тялото на красива млада жена, удушена по жесток начин. - Господин Хоугън затвори очи, почеса се по главата и добави: - О, за малко да забравя нещо. Пропуснах да ви кажа, че преди две години, когато купил застрахователната полица, господин Дъфи започнал да играе голф сам. Дотогава винаги имал компания. Ще повикаме някои от старите му приятели, които ще го потвърдят. Това не е ли съвпадение? Планирал убийството цели две години. Организирал игрите си на голф в зависимост от графика на съпругата си и чакал ветровития ден, в който клубът ще бъде празен. Издебнал подходящия момент, за да се втурне към дома си, да паркира голф количката до басейна и да влезе през задната врата с думите: „Скъпа, прибрах се!“, след което да я нападне изненадващо в гръб. Минута по-късно тя издъхнала. Господин Дъфи е подготвял убийството толкова дълго, че е знаел съвсем точно по какъв начин да действа. Взел е бижутата, скъпите часовници и оръжията, за да създаде впечатлението, че съпругата му е станала жертва на обир. Секунди по-късно излязъл през вратата, качил се на количката за голф и се върнал на петата площадка от северното трасе. Там извадил железен стик номер четири и спокойно приключил поредната си успешна игра.

Господин Хоугън замлъкна. В залата настана тишина. Той взе своя бележник и се върна на мястото си. Беше минал час и половина. Съдия Гантри удари с чукчето и обяви:

- Ще направим десетминутна почивка.

Господин Маунт събра класа в края на тесния коридор на втория етаж. Момчетата обсъдиха въодушевено драматичната сцена, на която току-що бяха присъствали.

- Много по-интересно е от телевизията - каза някой.

- Добре - заяви господин Маунт. - Досега чухте само едната страна по делото. Колко от вас смятат подсъдимия за виновен?

Поне десетина ученици вдигнаха ръце. Тео също искаше да се включи, но знаеше, че още е рано за такива предположения.

- А презумпцията за невинност? - попита господин Маунт.

- Направил го е - заяви барабанистът Дарън. Няколко други момчета изразиха съгласието си.

- Виновен е-добави плувецът Брайън.

- Няма начин да се измъкне.

- Подготвил го е старателно.

- Той е убиецът.

- Добре, добре - прекъсна ги господин Маунт. - Ще говорим пак през обедната почивка, след като чуете речта и на другата страна.

Другата страна започна с гръм и трясък. Клифърд Нанс изчака залата да утихне и се приближи до ложата на съдебните заседатели. Беше на шейсет години, с посивяла около слепоочията коса, едри ръце и масивен гръден кош. Държеше се така наперено, сякаш никога не бе губил битка - нито в съда, нито извън него.

- Никакви доказателства! - извика адвокатът с плътен дрезгав глас, който отекна в залата. - Никакви доказателства! - повтори той, все едно не го бяха чули първия път.

Тео потрепна.