Теодор Буун - Момчето адвокат

- Нищо! Няма очевидци или улики на местопрестъплението. Чухме само трогателната история на господин Хоугън, лишена от каквито и да е доказателства. Той просто ни запозна със своята версия на това, което МОЖЕ БИ се е случило. Може би Пийт Дъфи е искал да убие жена си. Може би го е подготвил старателно. Може би е препускал през празното голф игрище. Може би е отишъл вкъщи точно навреме, за да извърши едно от най-чистите убийства в историята. После може би е откраднал няколко вещи, оставил е входната врата отворена и се е върнал, за да продължи играта си. Може би фактите са такива.

Клифърд Нанс закрачи бавно пред заседателите. Стъпките му следваха ритъма на думите.

-Дами и господа, господин Хоугън спекулира с предположения. Може би нещата са се случили така, може би иначе. Той очаква да му повярвате, защото няма доказателства. Не разполага с абсолютно нищо. Сигурно е само, че човекът е играел голф, когато съпругата му е била убита в прекрасния им дом на километър и половина от мястото, където е бил той.

Адвокатът спря, приближи се до заседателите и прикова очи в един възрастен мъж на предния ред. Погледна го така, сякаш се канеше да го потупа по коляното. После сниши глас:

- Не обвинявам господин Хоугън за това, че подхвърля предположения. Наистина не му остава друг избор, след като не може да се опре на никакви доказателства. Той разчита само на богатото си въображение.

Клифърд Нанс се обърна надясно и се втренчи в една жена на средна възраст.

- Конституцията, законите и процедурните правила се основават на идеята за справедливост. И знаете ли какво? Там не се допускат предположения. Законите са съвсем ясни. Съдия Гантри ще ви ги обясни по-късно. Моля, изслушайте го внимателно. Няма да чуете нито веднъж думата „може би“. Ще чуете единствено добре познатото старо американско правило. То гласи, че когато някой е обвинен в извършване на престъпление, щатът е длъжен да използва всички свои ресурси - разследващи полицаи, експерти, прокурори и анализатори, - за да докаже вината на подсъдимия извън всякакво основателно съмнение.

Адвокатът се обърна наляво и се вторачи в шестимата заседатели на втория ред. Погледът му беше прям и решителен. Говореше, без да поглежда бележките си. Думите му звучаха гладко и убедително, сякаш ги бе повтарял хиляди пъти, без да загуби въодушевлението си.

- Извън всякакво основателно съмнение. Обвинението е изправено пред тежка задача, която не може да изпълни.

Адвокатът спря за миг и присъстващите притаиха дъх. Той отиде до масата и взе жълтия си бележник, но не го погледна. Беше актьор на голяма сцена и знаеше репликите си наизуст. Изкашля се и продължи на висок глас:

- Според закона Пийт Дъфи не е длъжен да дава показания или да призовава свидетели в своя защита. Подсъдимият не трябва да доказва каквото и да било. Вероятно се питате защо. Нещата са съвсем прости. Той е защитен от най-ценната гаранция в съдебната ни система. Нарича се презумпция за невинност. - Клифърд Нанс се обърна и посочи клиента си. - Пийт Дъфи седи тук като невинен човек. Подобно на мен и всички вас.

Адвокатът закрачи бавно, без да откъсва очи от заседателите.

- Но Пийт Дъфи все пак ще даде показания. Няма търпение да го направи. А когато заеме свидетелското място, ще се закълне да говори истината. Истината, дами и господа, се различава доста от историята, която прокурор Хоугън току-що си измисли. Пийт Дъфи действително е отишъл в голф клуба във фаталния ден. Бил е без компания, защото предпочита да играе сам. Данните от компютъра ще докажат, че е пристигнал в единайсет и десет и се е отправил към първата площадка с количката си за голф, която държи в гаража, подобно на повечето съседи. Бил е сам на игрището, докато жена му се подготвяла да излезе от къщи, за да се срещне със сестра си в града. Тогава непознат крадец, който все още е на свобода и едва ли ще бъде заловен, ако продължаваме в същия дух, влязъл тихо в къщата. Предположил, че вътре няма никого. Алармата била деактивирана, а предната и задната врата били отключени, което е често срещано в този квартал. Крадецът се натъкнал на Майра Дъфи, нападнал я с голи ръце, тъй като не носел оръжие, и се превърнал в нещо друго. В убиец, дами и господа.

Клифърд Нанс замълча и отиде до масата на защитата, където отпи глътка вода. Всички очи бяха приковани в него.

- И още е на свобода! - извика внезапно адвокатът. -Или е тук, сред нас - добави той и разпери ръце, за да обхване цялата зала. - Тъй като си играем на предположения, бихме могли да кажем, че убиецът е в залата и наблюдава процеса. Защо не? Господин Хоугън и неговите помощници и бездруго не представляват заплаха за него.

Тео забеляза как няколко заседатели поглеждат към зрителите.