Теодор Буун - Момчето адвокат

Жената се казваше Емили Грийн и бе сестра на Майра Дъфи. Беше на четирийсет и четири години, живееше в Стратънбърг и работеше като фитнес инструктор. В деня на убийството бе действала по начина, описан от господин Хоугън във встъпителната му реч. Когато сестра й не се появила на срещата за обяд и не се обадила, тя се притеснила и постепенно изпаднала в паника. Звъняла й напразно на мобилния телефон, след което отишла в дома на семейство Дъфи в „Уейвърли Крийк“ и намерила мъртвото тяло на сестра си на килима в дневната.

Беше очевидно, поне за Тео, че Джак Хоугън и Емили Грийн са подготвили внимателно показанията. Думите й имаха за цел да насочат вниманието към смъртта на госпожа Дъфи и да събудят съчувствие. Когато прокурорът приключи, Клифърд Нанс се изправи и обяви, че няма да провежда кръстосан разпит. Сестрата се оттегли и седна до племенниците си на първия ред, точно пред учениците на господин Маунт.

Следващият свидетел беше инспектор Кроун от отдел „Убийства“. С помощта на големия екран и мултимедийния проектор двамата с Джак Хоугън представиха квартала, дома на семейство Дъфи и местопрестъплението. Установиха някои важни факти, въпреки че заседателите вече бяха запознати с тях. Предната врата на къщата била отворена, а задната и страничната - отключени. Алармената система не работела.

Появиха се нови факти. Из цялата къща бяха намерени пръстовите отпечатъци на господин Дъфи, госпожа Дъфи и тяхната икономка, но това не бе изненадващо. Липсваха други отпечатъци върху бравите, прозорците, телефоните, чекмеджетата, куфарчето с бижута и старинната махагонова кутия, в която Пийт Дъфи съхраняваше скъпите си часовници. Следователно можеха да се предположат две неща: 1) крадецът/убиецът е носил ръкавици или старателно е заличил следите си; 2) крадецът/убиецът е Пийт Дъфи или икономката. В деня на убийството тя не дошла на работа, тъй като била със съпруга си извън града.

Човекът, взел бижутата, оръжията и часовниците, беше отворил няколко други чекмеджета и шкафове и бе разпилял множество предмети на пода. Инспектор Кроун, който не говореше особено увлекателно, показа снимки на дома, разхвърлян от крадеца/убиеца.

Започваше да става скучно. Господин Маунт забеляза как няколко от момчетата нетърпеливо се въртят на местата си. Част от съдебните заседатели изглеждаха полузаспали.

В три часа съдия Гантри удари с чукчето и обяви петнайсетминутна пауза. Залата бързо се опразни. Всички се нуждаеха от почивка. Тео и приятелите му излязоха от съда, качиха се в малък жълт автобус и след десет минути пристигнаха в училище точно за края на часовете.

След още трийсет минути Тео се върна в залата и зае място на първия ред, този път зад масата на защитата. Подсъдимият Пийт Дъфи седеше на по-малко от три метра от него. Тео чуваше как адвокатите му си шепнат разни неща.

Следващият свидетел беше съдебният патолог, който бе извършил аутопсията на жертвата. Той показа голяма цветна диаграма, представяща горната част на човешко тяло, като наблегна на областта около врата. Тео се интересуваше повече от Клифърд Нанс, отколкото от лекаря. Защитникът слушаше внимателно показанията на свидетеля и си водеше бележки. От време на време поглеждаше към съдебните заседатели. Като че ли не изпускаше нищо от случващото се в залата. Излъчваше спокойствие и самоувереност и определено беше готов да атакува при необходимост.

Кръстосаният разпит на патолога завърши бързо и не разкри нови факти. До този момент адвокат Нанс беше склонен да се съгласява с повечето свидетели на обвинението. Истинската битка тепърва предстоеше.

Съдия Гантри закри заседанието малко след пет часа. Преди да освободи заседателите, той отново им напомни да не обсъждат процеса с никого. Те се разотидоха и залата постепенно се опразни. Тео гледаше как адвокатите прибират папките си и тихо разговарят. Конкурентите си размениха няколко реплики. Джак Хоугън каза нещо на Клифърд Нанс и двамата се засмяха. Скоро се включиха и техните помощници, а някой предложи:

- Какво ще кажете за едно питие?

В единия миг бяха врагове, а в следващия - стари приятели. Тео неведнъж бе присъствал на подобни сцени. Майка му се бе опитала да му обясни, че юристите получават пари, за да си вършат работата. Те не могат да изпълняват добре своите задължения, ако се оставят да бъдат водени от лични чувства. Истинските професионалисти, казваше тя, не губят хладнокръвие и не са злопаметни.

Айк твърдеше, че това са глупости. Той ненавиждаше повечето адвокати в града.

7.

Всеки вторник семейство Буун вечеряше в социална кухня. Храната там нямаше много лош вкус. Тео смяташе опитите на майка му да приготви печено пиле за далеч по-несполучливи. Но все пак ястията не бяха от най-добрите.

Социалната кухня представляваше огромна трапезария в сутерена на стара църква, където бездомните хора се събираха на вечеря и прекарваха нощта. За храната се грижеха доброволци, които обикновено предлагаха сандвичи, чипс, плодове и бисквити.

Майката на Тео ги наричаше „пакетирани боклуци“. Изобщо не бяха здравословни.