Теодор Буун - Момчето адвокат

Виновен е, повтори си Тео. Защо бе склонен да вярва, че Пийт Дъфи е извършил престъплението? Нима беше толкова трудно да се държи като всеки добър адвокат? Тези мисли го измъчваха, докато вървеше зад подсъдимия.

Нещо липсваше в този процес. Като изхождаше от казаното в съдебната зала, Тео се съмняваше, че мистерията ще бъде разкрита някога.

Момчетата заеха места в дясната част на балкона и зачакаха. Съдия Гантри бе обявил почивка до един часа. Оставаха още петнайсет минути. В този миг възрастният пристав Госет се приближи до тях.

- Тео.

- Да, сър.

- Това ли е твоят клас?

А вие как смятате, господин Гоcem? Не виждате ли шестнайсет момчета плюс учител?

-Да, сър.

- Съдия Гантри иска да ви види в кабинета си. Побързайте. Той е зает човек.

Тео посочи себе си с въпросително изражение. Чудеше се какво да каже.

- Целия клас - уточни приставът. - Веднага.

Всички се наредиха в колона зад него и слязоха по стълбите.

Съдията се намираше в другия си кабинет, непосредствено до залата. Приставът отвори вратата към дългата стая, облицована с ламперия. На стените висяха портрети на възрастни съдии. Хенри Гантри, който бе свалил черната си тога, се изправи и пристъпи напред, за да се запознае с момчетата.

- Здравей, Тео - каза той.

Тео се смути, а останалите изпитваха твърде голямо страхопочитание, за да проговорят.

- Вие сигурно сте господин Маунт - добави съдията и се здрависа с учителя.

- Да, господин съдия. А това е моят клас от часовете по „Държава и право“.

Тъй като в кабинета нямаше достатъчно места, момчетата останаха прави. Съдията се обърна към тях.

- Благодаря ви, че дойдохте. Важно е учениците да видят как функционира съдебната ни система. Какво мислите за заседанието досега?

Момчетата мълчаха. Как трябваше да отговорят?

Господин Маунт ги измъкна от затруднението.

- Всички са изключително впечатлени от процеса - отвърна той. - Проведохме дискусия по време на обедната почивка. Обсъдихме двете страни по делото и съдебните заседатели, а после поговорихме за вината на подсъдимия.

- Няма да ви разпитвам за подробности. Адвокатите ни са доста добри, нали?

Учениците кимнаха.

- Истина ли е, че Тео Буун дава правни съвети в училище?

Из стаята се разнесе нервен смях. Тео се почувства засрамен и горд едновременно.

- Да, но не вземам пари - отвърна той и предизвика още хихикания.

- Имате ли въпроси, свързани с процеса? - попита съдия Гантри.

- Да, сър - каза Брендън. - Във филмите винаги се появява изневиделица свидетел, който променя хода на делото. Има ли шанс това да се случи тук? Ако не, прокурорът трудно ще докаже вината на подсъдимия.

- Добър въпрос, момчето ми. Отговорът е не. Процедурните правила забраняват появата на неочаквани свидетели. Много от нещата във филмите са измислени. В истинския живот всяка страна по делото е длъжна да представи предварителен списък на своите свидетели.

- Кой ще бъде призован пръв? - попита Джарвис.

- Сестрата на жертвата. Жената, която я е открила мъртва. След нея ще свидетелстват разследващите полицаи от отдел „Убийства“. Докога ще останете днес?

- Трябва да се върнем в училище в три и половина -каза господин Маунт.

- Добре. В три часа ще обявя почивка, за да можете да излезете. Как са местата на балкона?

- Чудесни са. Много сме ви признателни.

- Наредих да ви преместят долу. Вече е по-свободно. Благодаря още веднъж за интереса ви към съдебната система. Той наистина може да помогне за успешното управление на страната.

С тези думи посещението при съдия Гантри приключи. Учениците се сбогуваха учтиво с него, а господин Маунт отново му подаде ръка.

Приставът ги изведе от кабинета. Те се върнаха в съдебната зала, минаха по централната пътека и заеха места на втория ред зад масата на обвинението. Отпред седяха синовете на госпожа Дъфи. Адвокатите се намираха само на няколко метра от тях.

Учениците не можеха да повярват, че са ги преместили на най-добрите места. Чейс, малкото генийче, което седеше вдясно от Тео, му прошепна:

- Ти ли го уреди?

- Не, но със съдия Гантри сме доста гъсти.

- Страхотно.

Точно в един часа съдебният пристав се изправи и съобщи:

- Заседанието започва отново. Моля, останете по местата си.

Съдия Гантри се появи в тогата си и седна. После погледна към Джак Хоугън и обяви:

- Обвинението може да призове първия си свидетел.

В следващия миг се отвори една странична врата и друг пристав въведе в залата добре облечена жена. Тя зае свидетелското място, сложи ръка на Библията и се закле да казва истината. След като тя се настани удобно и микрофонът пред нея бе нагласен, господин Хоугън започна с въпросите.