Теодор Буун - Момчето адвокат

Постепенно разговорът премина към теми като бейзбол и, разбира се, „Янкис“. Айк беше техен ревностен фен и обичаше да подхвърля статистика за любимите си играчи. Макар да беше още април, той вече прогнозираше, че отборът ще спечели Световните серии. Тео се опита да възрази, но като верен почитател на „Туинс“ не разполагаше с достатъчно добри аргументи.

След половин час той си тръгна с обещанието, че ще дойде пак следващата седмица.

- И не забравяй да оправиш оценката си по химия - каза строго Айк.

5.

Съдия Хенри Гантри оправи десния ръкав на черната си тога и влезе в залата през масивната дъбова врата. Съдебният пристав извика:

- Станете!

Зрителите, съдебните заседатели, юристите и останалите участници в процеса се надигнаха едновременно от местата си. Докато Хенри Гантри сядаше на стола си, който наподобяваше трон, приставът изрече стандартните встъпителни думи:

- Дами и господа, обявявам заседанието на Десети окръжен наказателен съд за открито. Съдия по настоящото дело ще бъде почитаемият Хенри Гантри. Заинтересованите страни да представят своите становища. И нека Бог да благослови този съд.

- Моля, седнете - обяви съдия Гантри в микрофона пред себе си.

Присъстващите заеха местата си със същата бързина, с която се бяха изправили. Дървените столове и маси заскърцаха. Настъпи кратко суетене и повече от двеста души сякаш въздъхнаха едновременно. После се възцари пълна тишина.

Съдия Гантри се огледа набързо. Както очакваше, залата беше препълнена.

- Забелязвам, че има голям интерес към днешното дело - заяви той. - Благодаря ви, че дойдохте.

Съдията вдигна поглед към балкона, забеляза Тео Буун и се усмихна на съучениците му, които бяха насядали плътно един до друг и наблюдаваха внимателно случващото се.

- Ще разгледаме делото „Щатът срещу Питър Дъфи“. Обвинението готово ли е да започне?

Прокурорът Джак Хоугън се изправи и каза:

- Да, ваша чест. Готови сме.

- А защитата?

Клифърд Нанс стана от мястото си и мрачно заяви:

- Да, ваша чест.

Съдия Гантри се обърна надясно към съдебните заседатели:

- Дами и господа, вие бяхте избрани миналата седмица в тази зала. Преди да си тръгнете, получихте специални инструкции да не обсъждате делото с други хора. Бяхте предупредени, че ако някой се опита да ви заговори във връзка с процеса, трябва незабавно да ме уведомите. Ето защо ви питам дали това се е случило.

Заседателите поклатиха глави.

- Добре. Вече се запознахме с процедурните искания на двете страни и можем да започнем. На този етап обвинението и защитата ще получат възможността да се обърнат директно към вас и да произнесат встъпителните си речи. Те няма да представят доказателства, а обобщение на своите версии за случилото се. Тъй като трябва да докаже наличието на вина, прокурорът ще започне пръв. Господин Хоугън, готов ли сте?

-Да, сър.

- Имате думата.

След безсънната нощ на Тео не му се закусваше.

Знаеше много истории за спортисти, които са толкова притеснени преди голям мач, че не са в състояние да се хранят или да спят. Стомасите им се свиват на топка заради страха и напрежението. Тео се чувстваше по подобен начин. Атмосферата в съдебната зала беше нажежена. Макар че присъстваше само като зрител, той все пак се притесняваше. Процесът беше неговият голям мач.

В качеството си на окръжен прокурор Джак Хоугън се занимаваше с най-важните дела в Стратънбърг. Беше висок, слаб и плешив. Винаги носеше черен костюм, заради което хората често го подиграваха. Чудеха се дали притежава само един или няколко еднакви. Той се усмихваше рядко, но започна встъпителната си реч с едно дружелюбно „добро утро“. После представи себе си и двамата си помощници. Определено умееше да разчупва леда.

Прокурорът бързо премина по същество. Запозна съдебните заседатели с жертвата Майра Дъфи, като им показа нейна цветна снимка.

- Умряла е само на четирийсет и шест години - каза мрачно той. - Майка е на двама синове, Уил и Кларк. И двамата са студенти. Ще ги помоля да се изправят.

Господин Хоугън посочи към местата зад масата на обвинението. Младежите се изправиха и погледнаха смутено заседателите.

Тео знаеше от вестниците, че баща им, първият съпруг на жертвата, е загинал в самолетна катастрофа, когато са били съвсем малки. Пийт Дъфи беше вторият съпруг на Майра. Той също имаше друг брак зад гърба си.

Хората твърдяха, че жителите на „Уейвърли Крийк“ често се женят повече от веднъж.

Прокурорът описа престъплението. Майра Дъфи била открита в дневната на огромния модерен дом, където живеела с Пийт Дъфи. Новата къща, построена преди по-малко от три години, се намираше в гориста местност зад голф игрището. Заради дърветата тя едва се забелязваше от улицата, но същото важеше и за останалите къщи в „Уейвърли Крийк“. Хората там ценяха уединението.

Когато открили тялото й, входната врата била леко открехната, а алармената система - изключена. Липсвали бижутата на госпожа Дъфи, няколко старинни часовника на съпруга й и три пистолета от шкафа до телевизора в дневната. Стойността на откраднатите вещи възлизаше на трийсет хиляди долара.