Тръпка

Ето я и нея, наблюдава ни.

— Какво направи с отвертката ми? — провиква се той.

Тя се спуска при нас с голяма отвертка с лилава, пластмасова дръжка в ръка.

Взимам отвертката:

— Благодаря.

Повдига неоново розовите си очила върху каската, но не казва нищо. Има най-невероятните очи. Виждала съм ги на снимка, но на живо са още по-сини, дори по-сини от на брат ѝ.

Затягам автомата с всичка сила, защото не искам пак да се разхлаби. Преди малко трябваше да искам отвертка от едно момче.

— Искаш ли аз да го затегна? — пита Къртис.

— Нали не ти изглеждам слаба в ръцете? — изстрелвам аз, преди да успея да се спра. Невъзпитано, но нямаше да съм тук горе, ако не можех да затегна собствения си автомат.

Прикривайки усмивката си, той ме оглежда от горе до долу.

— Не виждам да имаш какъвто и да било проблем.

Бузите ми пламват. Връщам му отвертката. И забелязвам, че грейката му е разпрана:

— Боже мой, скъсала съм ти грейката.

Усмивката му се разширява:

— Не се притеснявай. Не я плащам аз. Може пак да паднеш върху мен.

Май е абсолютен сваляч. И то пред сестра си.

— Странно — казвам аз, — днес за втори път се разхлабва. — Кара ме да дърдоря глупости.

Усмивката му се стопява.

— Наистина ли? — той се обръща към сестра си.

Защо я гледа така?

Саския приглажда косата върху раменете си:

— Сигурно е от топлото време. Може би дупките са се разширили или нещо такова.

— Сестра ми цял ден се надпреварва с теб — казва Къртис, като продължава да я гледа. — Изпълнява трикове, които не знаех, че владее.

Лицето на Саския помръква. Може да не съм чак толкова по-слаба от нея, колкото си мисля.

Тя протяга ръка.

— Здрасти, аз съм Саския.

— Аз съм Мила.

Тя оголва зъби в усмивка.

— Знам. Ще дойдеш ли тази вечер? В „Глоу“ бар има предсъстезателно парти.

Колебая се:

— Обикновено не излизам преди състезание.

Саския отмята глава:

— Защо, да не би да те е страх?

Проклинам се наум:

— Не ме е страх, ще дойда.

5

В настоящето

В ледената зала си подаваме един на друг листчетата с „тайните“. Всички са написани с едни и същи печатни букви.

— Какво става тук? — Гласът на Къртис е заплашително тих.

Лицата на всички изразяват недоумение. Дейл разпуска и свива юмруци. Брент души гърлото на бирената бутилка. Очите на Хедър се стрелкат наляво и надясно.

Който и да се крие зад тази игра, вече не мисля, че е Къртис. Едва ли някой може да изимитира такъв бурен гняв, а и той не би казал нещо такова за сестра си.

Къртис грабва кутията и яростно я разтърсва. Очевидно му се иска да направи същото и с нас. Да ни раздруса толкова силно, че да получи някакъв отговор.

В кутията нещо тропа. Къртис пъха ръка в отвора на дъното. Почуква.

— Има двойно дъно. — Той я обръща наопаки и наднича в дългия, тесен процеп под капака. — Пликове ни са още вътре.

Потресна тишина. Всички се втурваме да видим.

Грабвам кутията от ръцете на Къртис. По средата е разделена с дървена преграда. В горната част едва се виждат нашите пликове, а долната вече е празна. Кутията не е напускала стаята. Може ли някой от нас да е сложил фалшивите листчета, без останалите да забележат, или е подготвено предварително?

— Дай да я разгледам — казва Брент.

Подавам му кутията. Той скача с всичка сила върху нея и тя се разпада на парчета.

— Какъв е смисълът? — измърморва Къртис.

Прав е. Обзалагам се, че тайните, които написахме, нямат нищо общо с онези, които прочете Хедър.

Тя грабва един от пликовете на пода и го отваря: Припадам, щом видя кръв.

Никой не я слуша.

Очите на Къртис пламват.

— Някой е нагласил всичко това. Кой?

Той отправя леден поглед към всеки от нас, оглежда ни един по един. Ние примигваме в отговор.

Още се боря с първоначалното си убеждение, че той ме е поканил тук. Отчасти от гордост. Бях поласкана — мислех, че е вложил някакъв смисъл. Но ако Къртис не е организирал събирането, кой тогава?

Брент се изправя.

— Майната му. Имам нужда от истинско питие. — Вратата се тряска зад него.

По лицето на Хедър са избили малки червени петна. Ще говоря с нея по-късно, ще я питам за Брент, защото трябва да знам. Ако е спала с него, дали е било преди, или след като тръгнаха с Дейл? И дали е било преди, или след като Брент започна да спи с мен?

Дейл я отвежда към прозореца, стоят там изправени и тихо разговарят. Дали я пита за Брент? Сигурно.

Хедър не ми прилича на човек, който да дирижира цялото това нещо. Първите три тайни определено целяха да я изложат. Или е направено нарочно, за да ми внуши точно това? По-рано, когато ми каза, че е изтрила своя имейл, усетих, че ме лъже.

Отпивам от бирата, но и на мен ми се иска нещо по-силно — и подскачам. Къртис е точно зад мен. Този човек се движи като котка, когато поиска.

— Мила, това има ли нещо общо с теб?

— Не — казвам аз, — разбира се, че не.

Не мисля, че се убеди.

— Кажи ми за поканата си — казвам аз. — Кога я получи?

— Преди около две седмици.

— И аз.

Беше доста кратко предизвестие, но зарязах всичко. Защото мислех, че е от него. Макар че през тези десет години не бяхме разговаряли нито веднъж, не можех да пропусна възможността да го видя отново.