Ubiyte Raym

— Нервите са изградени от аксони, които предават нерв­ните импулси. При травма на гръбначния мозък аксоните се увреждат и вече не са в състояние да изпълняват функци­ята си. Престават да провеждат импулсите, които предават командите на мозъка към останалите органи. Някъде може да чуете, че нервите не се възстановяват. Това не е съвсем вярно. Аксоните в периферната нервна система, като ръце­те и краката например, могат да регенерират. В централна­та нервна система обаче, в главния и гръбначния мозък, не могат. Поне не сами. И така, когато се порежете, кожата зараства и чувствителността ѝ се възстановява. В гръбнач­ния мозък това не става. Напоследък обаче бяха направени редица открития, които могат да подпомогнат такова възс­тановяване. В нашия институт провеждаме масирана тера­пия на гръбначномозъчните травми. Действаме на всички фронтове. Използваме традиционната декомпресионна хи­рургия, за да възстановим костната структура на самите прешлени и така да защитим мястото на травмата. След това присаждаме два различни типа тъкани в увреденото място: нервна тъкан от собствената периферна нервна сис­тема на пациента...

— Защото може да регенерира, така ли? - попита Том, поглаждайки вратовръзката си на сини и жълти цветчета.

— Да, да, очевидно - сряза го нервно Райм. Обърна се към д-р Уивър: - Продължавайте.

Том се обърна към Сакс и раздвижи безмълвно устни. На Райм му се стори, че ѝ казва: „Казах ли ти, че няма да е за­дълго?“ Криминологът се намръщи, после се усмихна широ­ко на лекарката.

— Другата тъкан, която присаждаме, са ембрионални нер­вни клетки от централната нервна система на...

— А, акулите - отбеляза Райм.

— Точно така, синя акула.

— Линкълн спомена това - намеси се Сакс. - Защо точно от акула?

— По имунологични съображения - тъканта не се отхвър­ля от човешкия организъм. Освен това - допълни с усмивка - тези риби са големи, така че от един екземпляр можем да получим доста зародишна тъкан.

— Защо от зародиш? - пoинтересува се Сакс.

— Защото възрастната централна нервна система не се възстановява - изръмжа раздразнено Райм. - Очевидно нер­вната система на едно бебе трябва да расте.

— Точно така. Ембрионалната тъкан съдържа стволови клет­ки, или клетки предшественици, както още се наричат. Те под­помагат растежа на нервната тъкан. Освен декомпресионната хирургия и микротрансплантацията ние сме разработили (и то­ва е най-голямата ни гордост) нови медикаменти, които вярва­ме, че имат значителен ефект за подобряване на регенераци­ята. Причината за неспособността на аксоните от централната нервна система да растат е в това, че съществуват белтъци, ко­ито потискат регенерацията. Затова ние създадохме антитела срещу тези белтъци. В същото време въвеждаме неуротропин, който пък стимулира растежа. Тези препарати обещават добри резултати, но все още не са изпробвани върху хора.

— Има ли рискове? - попита Сакс.

Райм я погледна. Знаеше, че има риск, но вече бе взел решение. Не искаше Сакс да научава повече. Цялото внима­ние на помощничката му обаче бе насочено към доктор Уивър. Райм познаваше това изражение: сякаш разпитва за­подозрян в убийство.

— Разбира се, че има рискове - отвърна лекарката. - Са­мите лекарства не са опасни, но лечението крие опасности. При травма на четвъртия шиен прешлен пациентът получа­ва нарушение на белодробната функция. Вие не използвате дихателен апарат, но при упойката съществува опасност за увреждане на дишането. Освен това самият стрес от опера­цията може да доведе до дисрефлексия, а оттам - до силно повишение на кръвното налягане, което пък да доведе до ин­султ. Има и риск от допълнителна травма по време на хирур­гическата намеса. Може да се получи повишение на наляга­нето, което да доведе до допълнителни увреждания.

— Значи състоянието му може да се влоши - заключи Сакс.

Доктор Уивър кимна и сведе поглед към медицинския кар­тон, сякаш да прочете нещо, въпреки че не отвори папката. После вдигна глава:

— Можете да движите лумбрикалния мускул на безимен­ния пръст на лявата ръка и голяма част от мускулите на врата и рамото. Възможно е да загубите частично или напълно тази способност. Също и способността да дишате самостоятелно.

Сакс изглеждаше потресена.

— Разбирам - промълви тя след кратко мълчание.

— Трябва да прецените тези рискове, като ги сравните с възможните подобрения. Няма да сте в състояние отново да ходите, ако на това сте се надявали. Такива операции дават някои подобрения при пациенти с гръбначномозъчни травми на нивото на кръста и на гръдния кош, много по-леко увреж­дане от вашето. Досега сме отбелязали малки успехи при па­циенти с мозъчни травми и никакви при пациенти с уврежда­не на четвъртия шиен прешлен, какъвто е вашият случай.

— Аз съм човек на риска - побърза да каже Райм.

Сакс го изгледа тревожно. Много добре знаеше, че Линкълн Райм не е човек на риска. Той бе човек на науката, вяр­ваше само в доказани факти и живееше по строги правила.

— Искам да ме оперирате - допълни кратко той.

Доктор Уивър кимна. Явно ѝ беше все едно какво реше­ние ще вземе пациентът.