Ubiyte Raym

— Преди това трябва да ви направим някои изследвания - продължи тя. - Насрочили сме ги за вдругиден. Освен това ще се наложи да попълните сума ти формуляри и въпросни­ци. - Погледна Сакс: - Вие ли сте пълномощникът му?

— Аз - обади се Том. - Аз съм упълномощен да подпис­вам вместо него.

— Добре. Изчакайте, моля. Сега ще донеса документите.

Сакс последва лекарката навън. Райм я чу да казва:

— Докторе, има ли...

После вратата се затвори.

— Това е заговор - измърмори криминологът. - Нагова­рят се зад гърба ми.

— Тя се тревожи за теб - отбеляза Том.

— „Тревожела“ се. Тази жена кара с двеста километра в час и води престрелки из Южен Бронкс! На мен само ще ми инжектират няколко акулски клетки.

— Знаеш какво искам да кажа.

Райм тръсна нервно глава. Погледна към ъгъла на каби­нета, където на метален статив бе поставен гръбначен стълб (най-вероятно истински). Изглеждаше прекалено крехък, за да издържи такова сложно нещо като човешко тяло.

Духна в тръбичката на контролното устройство и колич­ката се завъртя към вратата. Присви очи, сякаш се опитваше да погледне през стената!

— Какво толкова обсъждат! - измърмори. Погледна зап­лашително Том: - Ти знаеш ли? Криеш ли нещо от мен?

— Линкълн...

В този момент вратата се отвори и на прага се появи Сакс. Зад нея вървеше висок, слаб мъж с полицейска униформа.

— Имаш гости - каза мрачно тя.

Непознатият свали шапката си и кимна. Погледна Райм в очите (за разлика от повечето хора, които при първа среща гледаха тялото на паралитика), но бързо насочи вниманието си към гръбначния стълб в ъгъла на кабинета. После отново се обърна към криминолога:

— Господин Райм, аз съм Джим Бел, братовчед на Роланд Бел. Той ми каза, че сте в града, и аз веднага тръгнах от Танърс Корнър.

Роланд работеше в Нюйоркското полицейско управление и беше участвал в няколко разследвания заедно с Райм. В момента бе партньор на Лон Селито, стар приятел на крими­нолога. Роланд му беше дал адресите на някои роднини в Се­верна Каролина, в случай че има нужда от помощ. Джим Бел бе един от тях. Парализираният погледна към вратата, надя­вайки се доктор Уивър да го избави от тази нежелана среща, и каза разсеяно:

— Приятно ми е да се запознаем.

Бел се усмихна смутено:

— Всъщност, опасявам се, че запознанството ни няма да ви е много приятно.

3.

Посетителят наистина приличаше на братовчед си.

Същата стройна фигура, същите дълги ръце, оредялата коса, непринуденото държание. Беше малко по-мургав и с малко по-груби черти на лицето. Вероятно прекарваше мно­го време сред природата. Бел се настани на един стол до Том.

— В голямо затруднение сме, господин Райм - каза направо.

— Наричайте ме Линкълн.

— Хайде - подкани го Сакс. - Разкажете му, каквото раз­казахте на мен.

Райм я погледна хладно. От три минути се познаваше с новодошлия, а вече се бяха съюзили срещу него!

— Аз съм шериф на окръг Пакенок. Намира се на трийсе­тина километра на изток оттук. Изникна един проблем и аз си спомних какво ми е говорил братовчед ми за вас; много добри неща...

Райм кимна нервно - знак, че не му се слушат ласкателства.

„Къде е тази проклета лекарка? - мислеше си той. - Сега ли ги печата тези формуляри? Да не би и тя да е в заговора?“

— Та значи, този проблем... Чудя се дали няма да се съг­ласите да ни отделите малко време.

Райм се изсмя сухо:

— Предстои ми операция.

— Знам много добре. В никакъв случай не искам да ви преча. Мислех си, само за няколко часа... Няма да ни отнеме повече, надявам се. Разполагаме с основните неща за една криминологична лаборатория, но повечето изследвания се извършват в Елизабет Сити, най-близкото управление на щат­ската полиция, или в Роли. Резултатите се бавят със седми­ци. Сега обаче нямаме толкова време. В най-добрия случай имаме няколко часа.

— За какво?

— За да открием две отвлечени момичета.

— Отвличанията са работа на федералните. Обадете се на ФБР.

— Не си спомням изобщо федерален агент да е идвал в окръга, освен при акцията срещу нелегалното производство на алкохол. Докато дойдат, момичетата ще са мъртви.

— Разкажете какво е станало - подкани го Сакс.

Беше възприела характерното си загрижено изражение за най-голямо неудоволствие на Райм.

— Вчера едно момче от гимназията бе убито, а една сту­дентка - отвлечена. Тази сутрин извършителят се върнал и отвлякъл друго момиче - обясни шерифът. Лицето му пом­ръкна: - Заложил капан и един от заместниците ми пострада сериозно. Сега лежи в кома.

— Родителите на момичетата богати ли са? - попита Сакс. - Има ли искане за откуп?

„Логични въпроси - домиели си Райм. - Само че - ако е започнало разследване.” Той обаче нямаше никакво жела­ние да се занимава с такова нещо.

Сакс все така се правеше, че не забелязва намръщената му физиономия.

— О, не е за пари. - Шерифът понижи глас: - Причините са сексуални. Момчето е арестувано няколко пъти за опипване на момичета и веднъж за мастурбиране на обществено място.