Unknown

— Господин Мауъри беше също толкова спокоен, когато довърши отсечка Люсин за господин Хенеси над Солт Лейк.

— Но онзи участък беше много по-близо до водата – каза един земемер с побеляла коса, присвил очи над дълбокото дефиле.

Мауъри се подпря равнодушно на бастуна си. За­кръгленото му лице не издаваше никакво чувство, ни­какво притеснение не раздвижваше острата му брада стил „Ван Дайк“. Беше захапал незапалена лула в ши­роката си добродушно усмихната уста.

Бел наблюдаваше лулата. Когато товарният влак стигна до другия край на моста без произшествие и работниците го поздравиха с радостни възгласи, MА­уъри извади лулата от устата си и измъкна трески от счупения й ствол от зъбите си.

— Хванахте ме – ухили се той на Бел. – Мостовете са странни твари, силно непредсказуеми.

До обед монтираха втория коловоз на моста.

След дълга и трескава дейност положиха десетина странични коловози. Скоро далечното плато бе превърнато в съчетание от железопътен възел и строите­ли район. Специалният червен влак на Хенеси мина над дефилето и спря на издигнат страничен коловоз, от който президентът на „Южен Пасифик“ можеше да наблюдава цялата строителна операция. Непрекъснат поток от товарни влакове започна да прехвърля мос­та. Изпънаха се телеграфните жици, за да предадат добрата новина до Уолстрийт.

Телеграфистът на Хенеси връчи на Бел свитък ко­дирани съобщения.

Никой оператор телеграфист на континента не беше по-внимателно проучван от агенция Ван Дорн, от Дж. Дж. Медоуз. „Безукорно честен и не задължен на никого“, беше оценката. Но след като споменът за телеграфистите ренегати и стълкновението им с Уолт Хатфийлд Тексасеца все още беше пресен, Бел предпочиташе да не рискува. Цялата му кореспонден­ция с Ван Дорн беше кодирана. Заключи се в личното си купе и ги разшифрова.

Бяха първите резултати от задкулисното разслед­ване, което беше поръчал, за да разкрият шпионина във вътрешния кръг на президента на железницата. Нищо в досието на главния инженер на „Южен Паси­фик“ не намекваше, че не е почтен човек. Беше ве­рен на компанията, верен на Озгуд Хенеси и верен на високите стандарти на професията си.

Същото се казваше и за Франклин Мауъри. Животът на конструктора на мостове бе като отворена книга пълна с професионални постижения. Многобройните му благотворителни дейности включваха службата му като директор на методистко сиропиталище.

Лилиан Хенеси беше арестувана изненадващо мно­го пъти за толкова млада и привилегирована жена, но само при демонстрации за правото на глас. Обвине­нията винаги биваха отхвърляни. Доказателство за силно увлечение в политиката или за властта на един предан баща, който между другото беше президент на най-голямата железопътна компания в страната.

От двамата банкери, споменати от Хенеси като заподозрени, които биха могли да са отгатнали пла­новете му, единият беше съден за финансова измама, а другият – споменат като замесена страна в бракоразводно дело. Единият адвокат се оказа лишаван от адвокатски права в Илинойс, другият беше натрупал състояние в търговия с железопътни акции, като купувал с предварителна информация за намеренията на компаниите. При по-внимателно проучване, съоб­щаваха следователите на Ван Дорн, се оказваше, че двамата банкери са извършили нарушенията си на младини, а лишеният от права адвокат след това си ги беше възстановил. Но притежателят на капитала, Ерастъс Чарни, привлече интереса на Бел, след като явно беше човек, който играеше на борсата с предва­рителна информация накъде духа вятърът. Изпрати телеграма с нареждане да поровят по-надълбоко в де­лата на Чарни.