Unknown

— Ни най-малко. Искам Хенеси на моя страна. След калифорнийските господа бяха готови да наемат цялата хижа, за да ме убедят да се кандидатирам за президент, реших, че няма да е зле да е близо до него.

— Още ли ви убеждават упорито? – попита Бел, спомнил си разговора им по време на „Фолиз“.

— По-упорито от всякога. В момента, в който кажеш „да“ на хора като тях, мислят, че си техен.

— Искате ли поста?

В отговор Чарлз Кинкейд пъхна широката си длан под ревера на шлифера си и го обърна. На агитационната значка, скрита под плата пишеше: „Кинкейд Президент“.

— Паролата е „Мъм“.

— Кога ще си покажете значката?

— Смятам да изненадам господин Хенеси на банкета му. Искат и вие да дойдете, след като разбраха, че сте човекът, който спаси линията от Саботьора.

Не прозвуча искрено в ушите на детектива.

— Очаквам го с нетърпение – отвърна Бел.

Сенаторът се престори, че не забелязва проница­телния поглед на Бел. Знаеше, че заблудата му за президентската кампания нямаше да подведе задълго детектива на Ван Дорн. Но се държеше и очите му обхождаха с любопитство блесналия мост все едно, че нямаше никаква грижа на света.

— Онова широко плато от другата страна на дефи­лето – подхвърли той небрежно, – изглежда подходя­щото място Хенеси да построи свръх съвременните си възли. – Наистина трябваше да е станал актьор, помисли си с гордост.

- Съжалявате ли, че оставихте инженерството? – попита го Бел.

— Щях, ако политиката не ми допадаше толкова. – Кинкейд се засмя. След това остави усмивката си да помръкне, за да изобрази съжаление. – Може би щях да се чувствам различно, ако бях толкова гениален инженер като господин Мауъри, който построи този мост. Вижте конструкцията. Какво изящество, каква сила. Той беше звезда. Все още е, въпреки възрастта си. Аз не бях нищо повече от способен калфа.

Бел го гледаше втренчено.

Кинкейд се усмихна.

— Гледате ме странно. Това е защото още сте млад, господин Бел. Почакайте да минете четирийсетте. Ще научите ограниченията си и ще намерите други облас­ти, в които бихте могъл да сте по-добър.

— Например да се кандидатирам за президент ли? – подхвърли небрежно Бел.

— Точно!

Кинкейд се засмя, плесна детектива по твърдото като скала рамо и скочи в своя „Томас Флайър“. Уси­ли мотора, който бе оставил да работи и подкара на­долу по склона, без да погледне повече назад. Всеки намек, че е притеснен, щеше само да подхрани въоб­ражението на детектива.

Всъщност ликуваше.

Озгуд Хенеси настъпваше на пълна пара и безраз­съдно пъхаше главата си в клупа. Колкото по-скоро мостът прехвърлеше отсечката, толкова по-скоро щеше да увисне Озгуд. Защото ако новите възли в предния край на строежа бяха главата на Хенеси, а тялото му беше железопътната империя „Южен Пасифик“, то мостът над каньон Каскейд беше вратът му.

*** XXXV ***

Айзък Бел внедри хора във всяка работна бригада, за да следят за саботаж.

Хенеси му беше казал, че пробиването е само началото. Възнамеряваше да строи колкото може по-далече след моста до първия сняг. Дори и най-страхливият банкер на Уолстрийт, хвалеше се железопътният предприемач, щеше да бъде успокоен от доказател­ството, че „Южен Пасифик“ е готова да продължи строителството на пряката отсечка, щом снегът започнеше да се топи през пролетта.

Бел назначи конни патрули да пазят маршрута, кой­то железницата проучваше през планините. След това помоли Джетро Уат да поеме командването на желе­зопътната си полиция. Двамата обиколиха моста и се споразумяха да подсилят частите, пазещи стълбове­те долу и платното горе. После инспектираха на коне околния район, едрият Уат яхнал огромно животно, наречено Гръм, който непрекъснато се опитваше да захапе крака на полицейския шеф. Уат укроти живот­ното, като го перна по главата, но всеки познавач на коне знаеше, че Гръм просто се забавлява.

До вечерта на първия ден трескава дейност, дърво­делците бяха вдигнали временно укрепване в Тунел 13 и дървен навес против падащи камъни около изсечения наскоро портал. Зидари поеха работата след тях и за­почнаха да вдигат каменните стени. А релсовите бригади бяха положили трасето от тунела до ръба на дефилето.

Червеният влак на Озгуд Хенеси забълва пара през тунела, бутайки пред себе си низ тежко натовари със строителен материал вагони до зорко охранявания мост. Строителните бригади разтовариха релсите и работата продължи на електрическо осветление. Траверсите, осигурени от дъскорезницата нагоре по течението на реката в планините, вече бяха положени на моста. Тежки чукове за набиване на клинове вече кънтяха в нощта. След като релсите бяха монтирани, локомотивът на Хенеси избута тежките товарни вагони към платното на моста.

Хиляда железопътни строители затаиха дъх.

Чуваха се само механични звуци, пухтенето на ло­комотива, динамото, захранващо лампите и стърженето на лято желязо по стомана. Когато най-предният натоварен с релси вагон пое напред, всички очи се из­върнаха към Франклин Мауъри. Старият мостостроител наблюдаваше внимателно.

Айзък Бел чу как Ерик, очилатият асистент на Ма­уъри, заяви уверено: