Unknown

— Какво мислиш, синко? – попита с гордост Хенеси.

— Красив е.

Как щеше да удари Саботьора?

В сянката на моста се гушеше градчето Каскейд, възникнало там, където първоначалната железопътна линия от пустинята свършваше при планинските подножия. Оттук се виждаше елегантната хижа Каскейд, отдавна привличаща безстрашни туристи, дръзнали да изкачат безкрайните серпентини до планинските върхове. От тази крайна гара Хенеси беше построил временна товарна линия с още повече серпентини, за да изкачва материали до строежа на моста. Почти невъзможно стръмна, представляваше низ от остри завои и тесни изкопи, и беше наречена от работници­те с прозвището „Змийската линия“. Наклонът беше толкова тежък, че композиция товарни вагони, кои­то Бел видя да се изкачват към тунела, се теглеха от три бълващи пара локомотиви, с още четири тласка­щи машини отзад. Локомотивите на Змийската линия бяха свършили работата си. Отсега нататък материа­лите щяха да пристигат по пряката отсечка.

Саботьора нямаше да удари Змийската линия, след като работата й бе приключила. Нито щеше да ударя града. Щеше да удари самия мост. Унищожаването на дългия мост от ферми и бетонни стълбове щеше да върне проекта с пряката линия години назад.

— Какво, за Бога, е онова там? – попита Хенеси. Сочеше към стълб прах, вдигащ се по серпентинения коларски път от градчето долу.

Лицето на Айзък Бел се разцепи в широка усмивка.

— Точно това е автомобилът „Томас Флайър“, за който си говорехме. Модел 35, четири цилиндъра, четирийсет конски сили. Вижте как върви!

Яркожълтата моторна кола изкачи серпентината, изскочи на каменистия бряг и закова на място на шест метра от Бел и Хенеси. Покривното платнище беше свалено и сгънато, а единственият човек в него беше шофьорът, висок мъж в дълъг до ботушите шлифер, мека шапка и шофьорски очила. Скочи иззад дървеното кормило и закрачи към тях.

— Поздравления! – извика отдалече и дръпна очилата с драматичен жест.

— Какво, по дяволите, правиш тук? – попита го Хенеси. – Конгресът не е ли в сесия?

— Исках да отпразнувам пробива на отсечката ти. – отвърна Чарлз Кинкейд. – Случайно имах среща с някои много влиятелни господа от Калифорния на хижа Каскейд. Казах на домакините си, че ще трябва да ме изчакат да дойда тук и да ви стисна ръката.

Кинкейд стисна ръката на Хенеси и я стисна сърдечно.

— Поздравления, сър. Великолепно постижение. Вече нищо не може да ви спре.

МОСТЪТ

*** XXXIV ***

1 ноември, 19о7 г.

Каньон Каскейд, Орегон

Със зачервено лице и пламнали очи главният строител на „Южен Пасифик“ Майк Малоуни нахлу от устието на Тунел 13, последван от помъкнали тежки релси носачи и локомотив зад тях, бълващ пара и дим.

— Някой да разкара онзи локомотив оттам, преди да е станал на мазало.

Чарлз Кинкейд побърза да измъкне своя „Томас Флайър“.

Айзък Бел се обърна към Озгуд Хенеси с въпроса:

— Изненадан ли сте, че заварихте сенатора да ви чака тук?

— Никога не ме изненадват мъже, надяващи се да се докопат до наследството на дъщеря ми – отвърна Хенеси над трополенето на бригадите, които разстилаха ка­менния баласт пред машината и полагаха траверсите.

Сенатор Кинкейд се върна тичешком.

— Господин Хенеси, най-важните бизнесмени и бан­кери на Калифорния желаят да вдигнат банкет във ваша чест в хижа Каскейд.

— Нямам време за банкети, преди да съм положил линията над онзи мост и да построя възлите си от дру­гата страна.

— Не можете ли да дойдете довечера?

Майк Малоуни се приближи навъсен към тях.

— Сенаторе, много ли ще ви притесня, ако ви помоля да бъдете така добър да разкарате онзи проклет автомобил, преди да съм наредил на момчетата да го хвърлят в пропастта?

— Току-що го преместих.

— Още ми се пречи на пътя.

— Премести го – изръмжа Хенеси. – Железопътна линия строим тук.

Бел се загледа след Кинкейд, който се втурна да мести колата си, и каза на Хенеси:

— Бих искал да видя какви ги кроят на този банкет.

— И защо, по дяволите?

— Това, че Кинкейд е тук днес, е странно съвпаде­ние.

— Казах ти, върти се около дъщеря ми.

— Саботьора има вътрешна информация за „Южен Пасифик“. Откъде знае за плановете ви?

— И това ти казах. Някой интригант е събрал две и две. Или някой глупак се е раздрънкал.

— Така или иначе, кръгът ви е достъпен за Саботьора.

— Добре – каза Хенеси. – Мога да изтърпя един бан­кет, ако и ти можеш. – Повиши глас, за да надвика шума на работниците: – Кинкейд! Кажи на приятелите си, че ако поканата им е в сила до три дни, ще я приема.

Сенаторът изрази изумление.

— Не бихте могли да прехвърлите моста и да поло­жите линията толкова скоро, разбира се.

— Глави ще хвърчат, ако не го направя.

Съсухреният стар мъж щракна с пръсти. Към него притичаха инженери и разгънаха чертежи. След тях се струпаха проучватели с теодолити и жалони.

Айзък Бел спря Кинкейд, докато се качваше в ко­лата си.

— Странно съвпадение, че срещата ви е точно тук.