Unknown

Но не беше изненадан, че живата и одухотворена госпожа Комдън беше живяла колоритен живот, още преди да стане любовница на железопътния магнат, дете чудо пианист, беше изнесла дебютния си кон­церт с Нюйоркската филхармония на четиринайсет­годишна възраст, изпълнявайки „Концерт за пиано и оркестър № 2 във фа минор“ – труден за свирене на всяка възраст, отбелязваше оперативният на Ван Дори. Беше обиколила на турне Съединените щати и Европа, където бе останала, за да учи в Лайпциг. Беше се оженила за богат лекар с връзки в герман­ския двор, който след това се беше развел с нея, след като избягала с офицер аристократ от Първа гвардей­ска кавалерийска бригада. Бяха живели заедно в Бер­лин, докато се намесила скандализираната фамилия на офицера. Ема след това се омъжила за мизерстващ художник портретист на име Комдън, но след година овдовяла. Безпарична и след като дните й на концертиране на пиано бяха останали зад гърба й, вдовицата Комдън беше слязла в Ню Йорк, обиколила до Ню Орлиънс и Сан Франциско, докато накрая отвърнала на вестникарска обява и я наели за възпитателка на Лилиан Хенеси. Номадският й начин на живот бе про­дължил на луксозния специален влак, нает от вечно движещия се Хенеси. В редките случаи, когато раз­дразнителният Озгуд се появяваше на публични съби­тия, чаровната госпожа Комдън винаги беше до него. И тежко на политика, банкера или индустриалеца, чиято съпруга си позволеше да се отнесе презрително с нея, отбелязваше оперативният на Ван Дорн.

Животът на Чарлз Кинкейд се оказваше далеч не толкова колоритен, колкото вестниците на Престън Уайтуей се опитваха да убедят читателите си. Беше следвал за кратко инженерство във военната академия Уест Пойнт, след това се бе прехвърлил в цивилно инженерство в университета на Западна Вирджиния, направил бе дипломната си работа в „Теснnisне Носнsснulе“ в Мюнхен, а после бе нает от германска фирма в строежа на Багдадската железница. Фактите зад прякора „Героя инженер“ бяха спорни. Това, че турските революционери бяха уплашили американски сестри и мисионери, взели страната на арменските бежанци, беше достоверно. Писанията на вестника на Уайтуей за ролята на Кинкейд в тяхното спасяване – „не толкова“, както отбелязваше язвително опера­тивният на Ван Дорн.

Бел прати обратно още два въпроса по телеграфа: „Защо Кинкейд е напуснал Уест Пойнт?“ и „Кой е Ерик Соарес?“

Асистентът на Франклин Мауъри винаги беше до него. Каквато и специална информация да знаеше за делата на Хенеси конструкторът на мостове, младият Ерик също щеше да я знае.

Но като стана дума за млади асистенти, защо Джеймс Дашууд се бавеше толкова с намирането на ковача, изработил куката за дерайлирането на специ­алния влак „Коустлайн“? Айзък препрочете подроб­ните доклади на Дашууд. След това прати нареждане на асистента в офиса в Лос Анджелис:

КОВАЧА СПРЯ ДА ПИЕ. ПРОУЧИ СЪБИРАНИЯТА НА ВЪЗДЪРЖАТЕЛИТЕ.

След това получи доклад от офиса в Канзас, спо­ред който Ерик Соарес бил сирак, когото Франклин Мауъри спонсорирал в университета в Корнуел и след това го взел за свой асистент. Соарес, според ня­кои описания, се оказваше надарен инженер, според други – парвеню, издигнало се на гърба на прочут с щедростта си човек.

Бел разсъди над факта, че на Мауъри не му бяха останали физическата издръжливост и пъргавината, необходими, за да върши работа на терен без чуж­да помощ. Ерик щеше да изпълнява задълженията, изискващи физическа активност, като инспекцията на работата, извършена на моста. Телеграфира до Канзас сити да продължат да ровят.

— Частна телеграма, господин Бел.

— Благодаря, господин Медоуз.

Бел отнесе телеграмата в купето си с надеждата, че е от Марион. Точно така се оказа и той възкликна радостно, щом прочете:

НЕ ЖЕЛАЯ – ТВЪРДО – ДА СЪМ С ПРЕСТЪН УАЙТУЕЙ НА ХИЖА КАСКАДИ ЗА СНИМАНЕ НА ДОКУМЕНТАЛЕН. НО ТИ ОЩЕ ЛИ СИ ТАМ? АКО ДА, КАКВО ЖЕЛАЕШ?

Бел се обади на Лилиан Хенеси. Плановете му да се измъкне от ухажванията на момичето и в същото време да спаси Арчи Абът от опеката на майка му из­глежда действаха. След завръщането му от Ню Йорк повечето им разговори клоняха към темата Абът и тя вече беше склонна да не се отнася към Бел като към обожавания по-възрастен братовчед. След като пого­вориха, отвърна на Марион с:

ЕЛА! БЪДИ ГОСТ НА СПЕЦИАЛНИЯ НА ХЕНЕСИ.

Докато продължаваше с разследването си и укреп­ваше защитата на моста над каньон Каскейд, желез­ният път напредваше. Два дни след като отсечката прехвърли каньона, на строителния район на отсрещното плато имаше място и коловози, които да поемат непрекъснато пристигащите композиции товарни платформи със стоманени релси, клинове, баласт и въглища. Докараха на части цех за третиране с креозот. Беше сглобен до струпаните траверси и скоро започна да бълва отровен черен пушек, докато суровото дърво влизаше от единия край и излизаше от другия, напоено с консерванти.