Ужас

Веднъж, преди много години, по време на петгодишното плаване на КНВ „Бигъл“, където се беше запознал с Хари Пеглър, Бриджънс беше споменал за аналогията с Одисей — изказвайки мнението, че всички хора на подобно пътешествие в една или друга степен се явяват съвременни Одисеи — в разговора си с намиращия се на борда философ естественик (двамата често играеха шах в мъничката каюта на господин Дарвин) и младият орнитолог с печални очи и остър ум погледна проницателно към стюарда и каза: „Но защо тогава се съмнявам, че вас ви чака някоя Пенелопа, господин Бриджънс?“

След това стюардът беше станал по-предпазлив. Той разбра — както беше разбрал Одисей след многогодишните си странствания, — че в този свят с хитрост нищо не се постига и че високомерието винаги се наказва от боговете.

В тези последни дни Джон Бриджънс чувстваше, че литературният герой, с когото най-много си прилича — във възгледите, чувствата, спомените, перспективите и тъгата — е крал Лир.

И че беше дошло времето за последното действие.

* * *

Бяха се задържали два дни край устието на реката, която се вливаше в безименния проток на юг от Земята на Крал Уилям, за която вече се знаеше, че е остров Крал Уилям. В края на юли реката беше пълноводна и те успяха да напълнят манерките си, но никой нито веднъж не видя и не хвана риба. Тук като че ли не идваха никакви животни на водопой… дори белите арктически лисици. Най-доброто, което можеше да се каже за този лагер, беше, че леката извивка на речната долина донякъде ги защитаваше от силните ветрове и им позволяваше да запазят сравнително спокойствие по време на гръмотевичните бури, които бушуваха всяка нощ.

И двете сутрини мъжете — с надежда и молитва към небесата — разстилаха на камъните палатките, спалните чували и всички дрехи, с които можеха да се разделят, за да изсъхнат на слънце. А то, естествено, повече не се появи. Няколко пъти ръмя. За последния месец и половина бяха видели чисто синьо небе само веднъж, в последния си ден на плаване с лодките, и след този ден повечето моряци посетиха доктор Гудсър, за да се погрижи за слънчевите им изгаряния.

Гудсър — както много добре знаеше Бриджънс, който сега му беше асистент — разполагаше с много малко лекарства в кутията, където беше събрал медикаментите на всичките си покойни колеги, както и своите собствени. В арсенала на добрия доктор все още имаше някакви разхлабителни (най-вече рициново масло и тинктура от джалъп, приготвена от семена на грамофонче), стимуланти за болните от скорбут (по-точно само камфор и разтвор от еленов рог, защото цялата тинктура от лобелия беше използвана щедро в първите месеци след появата на симптомите на скорбут), малко опиум като успокоително, малко корени от мандрагора, пудрата на Томас Доувър за притъпяване на болката, меден и оловен сулфат за дезинфекциране на раните или обработка на мехурите от слънчево изгаряне. Изпълнявайки нарежданията на доктор Гудсър, Бриджънс беше раздал почти всичкия меден и оловен сулфат на стенещите мъже, които бяха съблекли ризите си, докато гребяха, и към нощните си страдания бяха прибавили и силно слънчево изгаряне.

Но вече нямаше слънце, което да изсуши палатките, дрехите или спалните чували. Хората непрекъснато бяха мокри и нощем стенеха, треперещи от студ и изгарящи в треска.

Разузнаването на местността, проведено от най-здравите и най-бързо придвижващи се мъже, беше показало, че докато са плавали с лодките и земята е била извън полезрението им, са подминали един дълбоко врязан в сушата залив на по-малко от петнайсет мили североизточно от реката, при която най-после бяха стъпили на брега. А най-шокиращото от всичко, което бяха докладвали разузнавачите, беше, че само на десет мили по-нататък източната брегова линия на острова се извива и поема на североизток. Ако това беше истина, те се намираха съвсем близо до югоизточния ъгъл на остров Крал Уилям, откъдето се откриваше най-краткият път към залива с устието на реката на Бак.

Река Грейт Фиш, целта на тяхното пътешествие, се намираше на югоизток отвъд протока, но капитан Крозиър съобщи на хората, че планира да продължат тегленето на шейните на изток до мястото, където бреговата линия прави завой на югоизток. Там, на този последен нос, щяха да разположат лагер в най-високата възможна точка и да наблюдават протока. Ако през следващите две седмици ледът се разчупеше, щяха да потеглят с лодките. В противен случай щяха да се опитат да ги изтеглят на юг по леда към полуостров Аделаида и когато достигнат сушата, да се отправят на изток, накъдето според изчисленията на Крозиър щяха да им остават само петнайсет мили до залива, водещ до устието на реката на Бак.

Ендшпилът беше най-слабото място в шахматните умения на Джон Бриджънс. Рядко му се удаваше да го изиграе добре.