Великден

— Hola, ea silencio, el rastreador de las Salinas! (Ей, тихо тук, това е скаутът от Салинас!) Той изстрелва сто куршума от цевта си, без да зарежда, и поваля на земята най-силния враг само с гол юмрук.

— Вие, изглежда, ме познавате, сеньор — попитах. — Къде сте ме виждали?

— В Тукуман, когато се върнахте със сеньор Монтесо и неговите йербатероси12 от Соленото езеро на Пампа де лае Салинас.

— Но аз не ви познавам!

— Не. Аз стоях надалече и не можах да говоря с вас, сеньор.

Хората слушаха, изпълнени с почтителност. Сега аз пуснах ръцете на Риберто и му казах:

— Вече би трябвало да знаете, че не можете да се изправите срещу мен. Нека това ви послужи за урок!

Мимолетна червенина пробяга по лицето му. Той ми хвърли един поглед на дива омраза, извърна се и поиска да излезе. Тогава на пътя му се изпречи един от новодошлите и каза:

— Току-що узнахме, че тук се намира комерсианте на име Пердидо. Вие ли сте това?

— Да — отговори мъжът.

— В такъв случай ви забраняваме да въртите тук търговия. Ние също сме комерсиантес и упражняваме съвместно своя занаят.

— Вие не можете да ми забраните!

— Мислете каквото си щете, а ние ще направим каквото сме наумили, ако не се подчините!

Пердидо излезе. Те го последваха и продължиха вън разправията. Бяха ми оказали високо уважение, което обаче не ми пречеше да ги считам за това, което бяха. Изглеждаха като типични безделници.

Значи не бях се заблудил, когато приех, че Пердидо е търговец. Той беше прахосал откраднатото състояние на баща си и сега трябваше да се препитава по този начин. В днешния ден впрочем и бездруго нямаше да може нищо да продаде, защото религиозните жители биха сметнали завързването на гешефти днес за светотатство спрямо светия Доминго де рамос…

Тримата дошли по-късно търговци, изглежда, все пак бяха сплашили Пердидо, защото той не предложи, както забелязах, стоките си и в понеделник. Да, даже не ги разопакова. Както по-късно чух, те бяха само в накити, с каквито жителите на този край обичаха да се кипрят. Намираха се в двата пакета, които беше донесъл в нашата лодка.

Затова пък толкова повече живот внесоха другите трима в селото. Те не тръгнаха да продават от къща на къща, а устроиха пазара си пред посадата, което означаваше за съдържателя клиенти, т.е. печалба. Доброто настроение, което той придоби, се превърна в негов издайник: сервира ястия и питиета, каквито преди това бе твърдял, че не притежава. Ние дори успяхме да купим от него на ниска цена бутилка хубаво вино «Каята».

Пердидо се беше оттеглил унило в своята «сала», а аз се разходих в късния следобед из околността на селото, както бях направил ден преди това. При връщането ми вечерта беше тъмно, понеже луната още не беше изгряла. Като всеки уестман, имах навика да стъпвам тихо, затова и сега не беше лесно да се чуят крачките ми. Исках да нагледам конете и като стигнах задния кирпичен дувар, се приготвих просто да се метна през него, за да не обикалям още два ъгъла. И тогава чух зад този дувар, значи във вътрешността на корала, приглушени гласове. Звучаха така тайнствено, че се заслушах. Но понеже хората не говореха високо и дуварът се намираше между тях и мен, можех да разбирам само отделни думи от техния разговор.

— Трябва все пак да се уговорим… не става при другите… дадох ти знак насам… още тук останат?

— Да, този растреадор ще тръгне по-напред… принудени да чакаме… другият после ни е в кърпа вързан.

— … иска много вероятно да издебне растреадора. Пита ли съдържателя накъде ще язди този?

— Към Пампа де лас Салинас… точно също нашият път… стария червен гамбусино срещне… дяволски попречи… лесно би могло да не стане нищо от работата.

— Би било направо фатално. Типът трябва да е събрал страшно много злато и ако този път… то не бива да опитваме пак в рамките на години.

— Правилно! Значи ние трябва… растреадорът да не ни се изпречи на пътя. А ако… ще бъде просто застрелян.

Сега те се отдалечиха. Аз побързах да заобиколя задния ъгъл и да стигна до предния, където спрях и зачаках. Когато излязоха от корала, се промъкнах зад тях и видях, че бяха двама от комерсиантесите, докато третият, който ме бе разпознал като растреадор, междувременно бе зает при стоките.

Далеч не всичко бях разбрал и поради това не можех да знам дали заключението ми е правилно.

Аз трябваше да се махна, защото «бях на пътя» на комерсиантес. Пердидо искаше да ме издебне. Някакъв стар червен гамбусино13 се намираше в опасност. Това беше всичко, което знаех, но то беше твърде малко. През цялата вечер бях много внимателен, ала не успях нищо повече да узная. Пуснах в ход тобасите си, но и това беше напразно. За някакъв червен гамбусино никой не знаеше нищо. Трябваше да изчакам развоя на нещата.

Селските жители си отидоха късно по къщите, комерсиантес легнаха да спят, а ние нощувахме както вчера зад къщата. Нямаше нищо необичайно за отбелязване, освен дето Пердидо пак простенваше известно време в своята сала, както и вчера.